Аз съм на 65 години и работя в Италия от осем години. Веднага след като се пенсионирах, започнах работа. Пенсията ми е две и половина хиляди гривни!
Оставих пенсионната си карта вкъщи при дъщеря ми, която плаща комуналните сметки за двустайния ми апартамент. И аз, докато имам сили, искам да изкарвам някакви пари, за да не се превърна в бреме за децата си на стари години.
Имам две деца: 43-годишен син и 37-годишна дъщеря. Синът ми е женен, има две деца и живее със сватовете си, имат голяма къща там. Дъщеря ми живее с мен в двустаен апартамент. Тя се омъжи, доведе зет си при нас и след две години се разведоха. Зет ми замина, а моята Зоряна остана вкъщи. Щом дъщеря ми си намери работа, веднага напуска, никога не се задържа повече от три месеца.
Реших, че няма да й дам никакви пари! Тя плаща за апартамента с моята пенсионна карта и може сама да изкарва парите си. В събота ходи на пазар. Тук, в Италия, аз купувам евтини дрехи в магазините за втора употреба за 1-2 евро и й ги изпращам вкъщи, а тя ги продава и живее от това.
Зоряна се оплака на сестра си, че не й помагам по никакъв начин. Сестра ми дори се опита да ме засрами за това. Защото тя и съпругът ѝ купиха на дъщеря си апартамент и ѝ помагат с каквото могат.
Но аз казах и на дъщеря ми, и на сестра ми, че не трябва да разчитат на моите евро. Аз изкарвам пари за себе си и ще ми трябват. Не се отричам от себе си дори и сега. Ако искам кафе, си купувам кафе, ако искам пица, отивам в пицария.
Приятелите ми мигранти са изненадани, че толкова лесно харча пари. На тях им е жал да си купят кафе в кафене за едно евро! Те спестяват и ги изпращат у дома на децата си. Аз не искам да живея така! На 65 години съм, трябва да помисля за себе си. Децата ми са големи, могат сами да изкарват парите си, ако искат!
Сестра ми казва, че постъпвам неправилно, че с това отношение към децата ще остана сама на стари години. Тя казва, че не заслужавам децата да се грижат за мен, ако имам нужда от това. Но аз не се притеснявам за това.
Все още трябва да живея, за да видя това време. А сега работя и мога да си позволя да харча за себе си. И синът, и дъщеря ми са ми обидени, защото смятат, че сега трябва да им пращам евро. Аз не им дължа нищо. Нека си работят сами.
