Със съпругата ми се разведохме, когато децата ни вече бяха самостоятелни: синът ми работеше и живееше с приятелката си в апартамент под наем, а дъщеря ми учеше и живееше в студентско общежитие. Живеехме в апартамент, който съпругата ми наследи от баба си.
След развода се върнах в селото, в къщата на родителите ми. Там живееха възрастната ми майка и брат ми. Те също бяха разведени от дълго време. Приеха ме радушно, но намирането на работа в селото беше голям проблем. Разведох се в края на есента и през цялата зима изкарвах малки суми пари, като вършех странна работа. Този живот не беше за мен. Трябваше да помагам на децата си, а не можех да си позволя да живея на гърба на майка си и брат си.
След като работих цяла зима, през пролетта реших да замина да работя в чужбина. Орах там като бащата на Карло и се прибирах рядко. Когато синът ми се ожени, му купих къща. Малко по-късно той купи апартамент за дъщеря си. Винаги оставях на брат ми и майка ми големи суми пари за къщата и стопанството. Мислех, че когато се върна от работа, ще остана в селото.
Парите ми бяха използвани за прокарване на газопровод и водопровод до къщата на родителите ми, за преустройство и ремонт на самата къща. В продължение на десет години изкарвах пари в чужда държава. Тежките условия на труд бяха изтощителни, а и вече не бях млад. Осъзнах, че нямам повече сили. Семейството ми с радост ме прие. Когато се върнах, започнах да живея в къщата на родителите си, вършех домакинската работа и си намерих работа като майстор в едно училище.
Не плащаха много пари, но беше стабилно. Имах и много спестявания. Един ден, когато и брат ми, и майка ми отсъстваха от дома, неочаквано намерих някакви документи. Според тях всички недвижими имоти принадлежаха на брат ми. Когато семейството ми се върна у дома, ги попитах: “Ами аз?”
Брат ми каза, че това са само документи, а майка ми каза, че наистина се надява, че ще си намеря жена и ще си създам живот там, в чуждата страна. Чувствах се много гадно. Какво да правя? Да се опитам да чета? Но как да се опитам да чета? Да замина отново за чужбина? Не, това не е същото. Да се преместя при децата си? Те си имат собствен живот. Не знам.
