Една моя 60-годишна приятелка, Антонина, веднъж сподели с мен наблюденията си върху живота на сина си Петър. Когато им дошла на гости, тя забелязала неизмити чинии в мивката, което било необичайно, защото съпругата му Настя винаги поддържала къщата чиста.
Изненадващо, Настя отказала да измие точно тези съдове, като казала, че са оставени от Петър и че това е негово задължение.
Петро, успешен мениджър, имал значителен финансов принос за семейството, но не правел почти нищо в къщата. Той се прибирал късно от работа, хапвал вечеря, приготвена от Настя, и след това се отпускал, като често заспивал на дивана.
Настя, докато беше в отпуск по майчинство, се грижеше за детето, готвеше и домакинстваше. Въпреки умората си, Петър не ѝ помагаше в домакинската работа и прекарваше малко време с детето им.
Настя многократно напомняше на Петро за несвършените задачи, като например да поправи куките в кухнята и парапета на балкона, но той винаги ги отлагаше за по-късно. В крайна сметка съпругата му решила да спре да върши вместо него някои от задълженията му, включително да мие чиниите, като начин да се справи с липсата му на участие в домакинската работа.
Антонина, наблюдавайки тази динамика, смята, че Петър не трябва да допринася много за домакинството. Тя смяташе, че Настя, която е в отпуск по майчинство, може да се справи с тези “допълнителни” задължения.
Тя твърдяла, че Петро работи усилено и трябва да бъде взет под внимание в това отношение.
Настя обаче все още отстоява позицията си, настоявайки, че нейната роля е да се грижи за детето им, а не да служи на съпруга си. Тази гледна точка накара мен и много мои приятели да обсъждаме баланса на отговорностите в един брак, особено когато единият партньор е основният издържащ семейството. Какво е вашето мнение по този въпрос?
