Един ден Анатолий и Тетиана се прибират от работа и намират седемнайсетгодишната си дъщеря Даша разплакана. Разстроена, тя разговаря за кратко с родителите си, след което се втурва в стаята си. Татяна я последва и успокои Даша, когато тя ѝ каза, че приятелят ѝ Коля е бил отведен в полицейския участък, след като я е защитил от хулигани. Въпреки това Анатолий и Татяна изпитват смесени чувства към Коля.
Анатолий не одобрява агресивните наклонности на Коля и постоянно го свързва с неприятности. Този път обаче Татяна видя в действията на Кольо смелост и дързост, които ѝ напомниха за младостта на Анатолий. В личен разговор в кухнята Татяна убеждава Анатолий да използва връзките си, за да помогне на Николай.
Неохотно, но убеден от аргументите на съпругата си, която сравнява миналото му с настоящия Коля, Анатолий прави правилните постъпки.
Усилията им са успешни, което бележи повратна точка в отношенията му с дъщеря му.
Даша е обзета от радост, когато научава за освобождаването на Коля, и бърза да се срещне с него. Осъзнаването на техните подкрепящи действия и непосредственият им положителен резултат донесоха облекчение и единство на Даша, родителите ѝ и техния потенциален зет, като затвърдиха ценностите на състраданието и разбирането в сплотеното им семейство.
