Навсякъде се смята, че ако родителите пият, и децата ще бъдат такива. В този момент всички забравят, че дори интелигентни родители имат деца, които пият, и никой не може да разбере защо се е случило така. Майка ми беше алкохоличка, и то лоша. Тя пиеше толкова много, че дори не помнеше кой точно е родил мен и брат ми. Имала е много съпрузи.
Майка ми не се интересуваше от това как сме израснали, най-важното беше да намери нещо, с което да се напие, и с когото да прекара нощта. Брат ми беше отведен от леля ни.
Спомням си как се вкопчих в крака ѝ и я помолих да ме вземе със себе си, но тя ме отблъсна и каза: “Ще станеш гад като майка. Не ми трябва такъв човек. Бях три години по-голяма от брат ми, бях на 6 г. Леля ми смяташе, че няма смисъл да се занимава повече с мен. Добре, че съседката ни, баба Дуся, много ми помагаше. Тя беше самотна баба и не можеше да гледа как майка ми се разхожда наоколо, въпреки че вкъщи я чакаше гладно дете. Баба Душа ме водеше на училище, пишеше ми домашните, хранеше ме, миеше ме, учеше ме
. Спомням си всички трудни моменти, случвало се е да не мога да спя от глад. Но заради баба Дуся завърших училище с отлични оценки и отидох в града, за да вляза в университета
.В университета се записах на непълно работно време и работех по цял ден. Сутрин миех подовете в училище, а вечер метех улиците. Все пак завърших университета и накрая ме наеха като счетоводител. Когато започнах да печеля добри пари, започнах да посещавам баба ми Дуся по-често, купувах ѝ всичко, от което се нуждаеше, особено хапчета, тъй като тогава тя вече беше стара. Сега беше мой ред да се грижа за нея. Рядко разговарям с брат си, а с леля си изобщо не говоря.
Но миналата година майка ми така се напи, че получи пристъп и не можахме да я спасим. Но главното за мен сега е баба ми Дуся.
