Аз съм по-възрастен мъж, на 59 години. Ожених се, когато бях на 19 години. Бях женен за съпругата си в продължение на 40 години. Преминахме през много неща: карахме се, щяхме да се развеждаме, разделихме се за известно време и след това отново се помирихме. Накратко казано, минахме през огън, вода и мед.
Но аз съм със съпругата си не заради силна любов. Просто я харесвах и я помолих да се омъжи за мен. Никога през живота си не съм бил влюбен, винаги съм се подигравал на приятелите си, които говореха за приятелките си, сякаш са небесни същества. Никога не съм го разбирал. Така беше, докато не я срещнах. С нея заживях по нов начин.
Животът ми придоби нови цветове, чувствах се като 20-годишен младеж. Жена ми казва, че трябва да напусна семейството, но аз не мога просто да взема и да зачеркна всичко, за което съм живял през цялото това време. Освен това, ако отида при нова жена, никой от семейството ми няма да ме разбере.
А съм чувал истории, когато мъж отива при млада любовница и тя го изоставя, и той остава при разбитото корито. Но за да намериш нещо, трябва да се откажеш от нещо. Аз съм попаднал между два огъня. И от двете страни са жените, които обичам.
Едната ми даваше любовта и грижите си през всичките 40 години. Тя ме подкрепяше, скърбеше с мен и се радваше на постиженията ми. Тя вече не е просто моя съпруга, а нещо повече. Вече съм сигурен в нея. А другата е глътка свеж въздух.
Тя даде на живота ми нов смисъл. Сивото ежедневие отстъпи място на напрегнатите дни. Не мога да си представя деня си без нея. С нея мога да говоря за всичко, мога да прекарвам дни в лежане из къщата с нея, мога да живея в момента.
Но има един проблем. Тя ме е поставила пред избор: или аз напускам жена си и оставам с нея, или тя ме напуска.
И двете възможности са ми чужди. Не мога да ги изгубя. Как мога да взема решение при такива обстоятелства, кажете ми. Ето колко странен е животът… Живял съм си спокойно 59 години, а после, бам, се появява този пъзел. В главата ми има аргументи и от двете страни, идеите са изключително противоречиви.
В една секунда си мисля едно, в следващата – друго. Ужасявам се, когато си помисля колко беззащитни сме ние, мъжете, пред “слабия пол”.
