Валентина имаше двама сина и винаги обичаше по-големия малко повече от по-малкия, защото Степан приличаше на нея. По-малкият син се ожени за една състудентка, когато беше на двадесет и пет години. Злата беше единствената дъщеря на богати родители. Тя и Иван бяха истински влюбени.
Когато Валя видяла снаха си за първи път, не я одобрила веднага. От нея си личеше, че е белорускиня, която никога не е работила в градината. Освен това Злата беше истинска красавица
. Когато по-големият ми брат я видя за пръв път, се изпълни със завист.
Самият той би искал да има жена като нея, но в селото нямаше такива жени. – “Твоята Злата не става за нищо. Копала ли е някога градина през живота си? -Не, мамо. Защо да го прави? Ние няма да живеем на село. Баща ѝ ми намери работа, а Злата има апартамент в града. Валентина стисна устни от недоволство.
Сватбата беше шумна и многолюдна, а родителите на Злата платиха всички разходи. Те не съжаляваха за единствената си дъщеря. След сватбата Валя рядко виждаше по-малкия си син, той беше потънал в работа и тя не искаше да го посещава в града.
Тогава Злата родила внука си. Тя и Иван дойдоха на гости на семейството им, когато момчето навърши една година.Същата вечер Иван и Валя отиват в къщата на съседа си, за да му вземат инструментите, които жената е взела назаем миналата година. Степан се върна пиян.
Когато видял, че Злата е сама, той я нападнал, разкъсал тениската ѝ и се опитал да я малтретира. Валя и съпругът на Злата дотичали, за да чуят писъците на момичето. И тогава Степан започнал да се оправдава, че Злата сама е дошла при него.
Валя започна да защитава сина си. Злата само плачеше безмълвно. По някаква причина Иван пренебрегна доказателствата за уж скъсаните дрехи и повярвал на брат си, започнал да крещи на жена си. Момичето взе детето, качи се в колата и потегли.
По-късно Иван осъзнал, че е направил грешка, но било твърде късно. Момичето така и не му простило.
