Фаина и съпругът ѝ са живели в селото през целия си живот. Построили са къща, създали са ферма и са отгледали син. После синът се оженил и им се родила внучка.
И както обикновено се случва, в селото нямало достатъчно работа, а и нямало перспективи. Всяка година все по-често се говорело за преместване. Но Фаина се надяваше, че всичко ще остане на ниво разговори. Децата помолиха родителите си да се преместят с тях.
Но Фаина не искаше да напусне познатия си живот на стари години и да се премести в неизвестното.
Но денят дойде. Най-много от всичко възрастните хора се тревожеха за внука си, как ще бъде на север. Той живееше при баба си и дядо си, откакто се беше родил, и му беше много трудно да се раздели с него
. Андрюшченко, внукът на Фаина, се обаждаше най-често. Разказваше ни за деня си, за новите си приятели, за времето и за това, че родителите му са си намерили работа. Старите хора се радваха на децата. И тогава се случи лошото. Фаина не се чувстваше добре. Тя готвеше вечерята и падна, като събори съдовете. Съпругът ѝ дотичал, за да чуе звука.
Тя лежала със затворени очи, а под тях й било много тежко. Пристигнала линейка и Фаина била откарана в болница. Оказало се, че става дума за сърдечен удар. След като се прибрал вкъщи, дядото веднага се обадил на сина си с надеждата, че ще захвърли всичко и ще се прибере. Снаха му вдигнала телефона и казала, че той е отишъл да работи в тундрата. “За съжаление там няма мобилни телефонни услуги”, каза тя. Но обещала да информира майка си за работата на съпруга си възможно най-скоро. Фаина останала в болницата около месец.
Най-накрая кодът ѝ бил намерен.Лекарят не успява да открие причината за състоянието на Фаина и пациентката отказва да се подложи на операция.
Няколко месеца по-късно Фаина умира. Тя лежала на леглото си, притиснала към гърдите си писмата на сина си. На погребението дошли внукът ѝ и майка му. Едва тогава бащата научил, че синът му е починал. Той умира в същия ден, в който майка му получава сърдечен удар.
Не искали да му кажат новината, за да не разстроят болната му баба. Ето защо Андрюша и майка му измислили идеята да изпращат писма. Няколко дни по-късно те намерили едно писмо в нощното шкафче на баба си. На него било написано “За Андрюшенка”..
. Благодаря ти, Андрюшенка, за “писмата от моя син”. Винаги съм му казвала да се научи да говори красиво от сина си. Не оставяй дядо си сам. Той обича теб и майка ти.
