Баба ни беше толкова алчна, но всички свикнаха с нея. Ако й идвахме на гости, тя веднага скриваше всички вази с бонбони или бисквити.
И ни наливаше много рядък чай, така че предпочитахме да пием обикновена вода. Винаги носехме лакомства за баба, мислейки, че тя ще ги сложи на масата, но не, тя скриваше всички сладкиши. Беше много лошо, затова никой не идваше в дома ѝ на големи празници. А когато ни идваше на гости, в края на вечерта ни молеше да й завием парче торта или кебапче, или дори наденица със сирене.
Всички й ги давахме, но всички знаехме, че баба няма проблеми с парите. Тя просто беше много стисната.
Не даваше пари назаем на никого и беше много трудно да я убедиш. С възрастта тези качества се вкорениха дълбоко в нея. 83-годишна беше, когато започна да усеща, че не ѝ остава много. Тогава наредила на всички никой да не смее да измие тялото ѝ, след като си отиде.
Скоро след това баба ми почина. Всички помнехме заповедта ѝ и последното ѝ желание, но то беше някак нечовешко. Все пак това беше обредът, не сме го измислили, трябваше да го следваме. Дори свещеникът го каза…
Освен това сега никой не може да каже със сигурност дали баба е била наред с главата си през последните дни. Решихме да извършим очистването.Когато свалиха дрехите ѝ, всички се изненадаха. Баба ми беше покрита с пари.
Не просто някакви пари, а големи банкноти, цяла пачка пари по нея. С други думи, през целия си живот не беше дала и стотинка на никого, дори ако някое от децата ѝ се нуждаеше от пари за операция, пак нямаше да му ги даде.
Искаше да вземе всичко със себе си в гроба, вместо да помогне на децата и внуците си преди да умре. Никой от нас не се осмели да вземе парите. Ако баба беше решила, че няма да получим парите ѝ, така да бъде. Ние дори не ги докоснахме.
