Когато сестра ми ме покани на сватбата си, майка ми веднага ми каза, че не трябва да ходя, защото съпругът ѝ е беден. Младоженците се ожениха и ни заведоха на една поляна край езерото. Булката беше облечена в семпла бяла рокля, на главата си имаше венец от свежи цветя, а вместо луксозен букет държеше маргаритки, които й подари младоженецът
. Помислих си, че просто е спестил пари за нея. Вторият ден беше отпразнуван в дома на младоженеца. Малък едностаен апартамент, маса, стар диван, набързо направена пейка за гостите. Всичко изглеждаше много бедно. Помислих си, че това е всичко, сестра ми няма да живее дълго тук. А година и половина по-късно й дойдохме на гости с цялото семейство…
Когато със сестра ми бяхме още съвсем малки, често си играехме на булки: навличахме тюл над главите си и си представяхме, че при нас са дошли въображаеми младоженци, искат да се омъжат за нас, а ние се съгласяваме и правим пищна сватба с много гости. Понякога сестра ми ми се обиждаше за това, но по някаква причина аз просто й се смеех. Минаха много години.
Сестра ми все още беше в колежа, когато се омъжих истински, и сватбата беше разкошна: ресторант, лимузина, много шикозна и скъпа рокля. Е, не мога да кажа, че младоженецът беше принц, но със сигурност не беше просяк: имаше собствен бизнес, и хубав апартамент, и кола, и всичко беше лично, спечелено само от него преди 30-ия му рожден ден, а аз бях на 22, само 8 години разлика.
Бизнесът на съпруга ми е свързан с ремонт на автомобили, има собствен сервиз, разбира се, това не е най-добрата идея, защото има много работа, аз не разбирам нищо от нея, но все пак той е кралят. Опитах се да запозная сестра си с един от приятелите на съпруга ми, негов подчинен, но тя реагира странно: ”
О, да, точно както в детството – ти си кралят, а аз съм негова подчинена!”. Но, честно казано, сестра ми просто не го харесваше, казваше, че й е скучно и изобщо не се интересува от него. Съпругът ми ме уважава много: често ми купува любимите червени рози, подарява ми подаръци и златни бижута, но прекарва повечето си време в работа. Аз родих дъщеря, останах вкъщи и не ми се налага да работя, семейството ни има добри доходи. Но все още ми е скучно.
Две от близките ми приятелки се омъжиха и се преместиха, а със сестра ми не общувам много: веднъж се скарахме и сега се помирихме, но вече нямаме много искреност.
Тя каза, че съм се променила, станала съм горда с богатството си, арогантна съм и затова не си говорим; помислих, че просто ми завижда. Майка ми се оплакваше, че годеникът ѝ е безперспективен – готвач в ресторант, сирак, сиромах, но поне държавата му е дала апартамент. така че, когато сестра ми ни покани на сватбата си, отново започнахме да общуваме.
Подготовката за сватбата беше странна, без да се тича насам-натам. Младоженците подписаха сватбения регистър и ни заведоха на поляната край езерото. Булката беше облечена в семпла рокля, на главата си имаше венец от свежи цветя, а вместо
Годеникът на сестра ми е много красив и млад, много активен и остроумен. Оказа се, че именно той и колегите му от кафе-ресторанта са приготвили всички ястия за масата. Да, всичко беше вкусно, но някак си изборът на мястото ме изненада, простота без никакъв ярък шик, малка тонколона вместо жива музика.
Но пък хората се забавляваха. вторият ден беше отпразнуван в дома на младоженеца. Малък едностаен апартамент, маса, стар диван, набързо направена пейка за гостите. Някак си всичко беше много бедно, изобщо не беше кралско.
Помислих си, е, това е началото на края, сестра ми няма да живее дълго в такава бедност. Но те вече година и половина живеят в такова щастие, просто съм изненадана. Не са си купили много нови неща: диванът е същият, стаята е празна, има малко шкафче, скрин и бюро с компютър.
Просто са купили кухня по обява, която вече е била използвана. Но и двамата са щастливи: имат няколко срещи с приятели, забавляват се, почиват си заедно. Все още нямат деца, тепърва планират да имат.
Честно казано, сега започнах да им завиждам. Макар че отначало се смеех на това, че сестра ми няма да живее дълго с такъв мъж, защото той няма никакво състояние, но някак си животът им е толкова интересен, а аз не знам къде да се дяна през деня.
Грижа се за дъщеря си, за къщата и какво от това? Моля мъжа си да ни обръща повече внимание, но той само ме откупва с рози – казват, че и това е внимание, има пари, но винаги му остава малко време за нас. Дори на почивка летях сама, два пъти с дъщеря ми на море, докато той работеше.
