– Съпругът ви е много претоварен. Ако остане при нас за седмица-две, ще възстанови здравето си и отново ще бъде весел като краставица. Но точно сега той не може да се тревожи. Не плачете пред него и се опитайте да се усмихвате… – нареди лекарят и придружи жената до отделението. Съпругът на Хана заемаше висок пост. Той отговаряше за строителството.
Работеше от сутрин до късно през нощта. Често оставаше да пренощува в хотел, ако проверяваше някой отдалечен строителен обект. Колко пъти Анна поиска от Артър да намали обема на работата си? “Той вече не е млад!” – казваше тя. Но той винаги я отхвърляше. При влизането си в отделението Хана и синът ѝ, студент първа година, бяха зашеметени за момент. До Артур седеше млада жена, която държеше в скута си момиченце.
– Хана, запознайте се с Тома и Кристина – каза мъжът виновно, – виждам, че младата е тази, която ви е изморила толкова – попита спокойно Хана. – Остани тук – нареди Артур, но синът излезе, пренебрегвайки молбата на баща си. Съпругът ти е тежко болен, а ти… – каза Тома разплакан.
– Анна, любовта е по-силна от мен. Моля те, разбери ме. “Сега не съм нужна тук, ще се върна вечерта, когато няма чужди хора – каза тя. – Мамо, няма да го видя повече – каза твърдо синът ѝ. Имаме една седмица, за да им осигурим рая в хижата. Как ще го направиш?” “Ще продам джипа, имам генерално пълномощно за него. Ще продам и дяловете ни в апартамента. Ще използвам парите, за да
– “Не може ли да си върне всичко по съдебен път?” – Може би половината от парите от колата. Но и това е малко вероятно. Ще кажа, че действах по негова молба. Нека той да докаже обратното. Съдебното дело не е бързо. Ще видим…
Хана купи апартаментите за себе си и за сина си на името на майка си, а после направи дарствени актове за себе си и за сина си. Тя успя да направи всичко това за десет дни.
Артур беше изненадан. Хана не дойде и не отговори на телефона. Синът ѝ сигурно беше сменил телефонния си номер. В края на краищата той беше сигурен, че жена му ще приеме Тома и дъщеря му. Само като приеме новите реалности, Анна можеше да избегне развода. “Какъв късмет имах да срещна Тома” – помисли си с усмивка Артур. Не знаеше, че Анна беше сложила голям, черен кръст на щастието му.
