Айра се прибра късно. Тя посещаваше вечерни уроци по танци. Още щом прекрачи прага, майка ѝ я извика. -“Ира, върна ли се вече? Приятелката ти дойде да върне блузата ти. -Какво? “Каква приятелка?” – Не я познавам лично, но ти каза нещо за нея, червенокоса… Ира пребледня: -Сбъркал ли си?
Тя стоеше в сянката на входа, лицето ѝ не се виждаше ясно, но определено беше червенокоса. Докато Инна Михайловна описваше външния вид на момичето, Ира пребледня още повече. – “Мамо, аз имах само една червенокоса приятелка, но Алла загина миналата седмица в автомобилна катастрофа.
Ира влезе в стаята и застана като вцепенена. На леглото лежеше същата тениска, която беше дала назаем на приятелката си в деня на катастрофата. – “Не може да бъде! Мамо, тя носеше точно тази тениска, когато попадна в катастрофата.
Преди инцидента тя беше обещала да го върне… Сега Инна Михайловна пребледня. – “Какво ще правим с нея сега? Не можем да я задържим. 3
Когато Инна вдигна тениската, от нея изпадна бележка. Майката и дъщерята се погледнаха една друга и двете усетиха тръпки. Ира вдигна бележката с треперещи ръце и я разгъна. “Винаги спазвам обещанията си. Благодаря ти.” Ира беше готова да припадне.
