Едно семейство: баща, майка и петгодишният им син Гоша седят на вечеря. – Мамо, – изведнъж попитал синът, – защо не приличам на баща си? – Кой ти каза това?! – рязко изстреляла майката. – Не викай на детето, – сдържал се бащата, а после подразнил жена си:
– Имаш ли какво да кажеш? – “Би трябвало поне да помислиш, преди да говориш!” – съпругата насочи огъня към мъжа си. – “Обвиняваш ме в изневяра?” – “Ако си чист, тогава защо се нервираш?” – “Ще те гледам, ако те обвиняват в такава гадост! Ще удуша гадината, която е дръзнала да каже такива неща на едно дете.
– “Кой може да ви вини?” – О, моля ви се! “Не съм казал нищо такова!” – Не съм казал нищо, но вие зададохте хитър въпрос! Ако се съмняваш в мен, значи си се влюбил в мен! Или може би ти си този, който никога не ме е обичал!” – баща ми започна да кипи.
Думичка след думичка и заплахата от грандиозен скандал надвисна. Но тогава Гоша отново проговори със своята “тежка” дума: “Мамо, татко, защо се карате? Просто трябва да ме накарате да заприличам на баща ми. Родителите се взираха в сина си с отворена уста.
Как искаш да кажеш?” Бащата беше първият, който се събуди. Имам нужда да изковеш за мен чук и ножовка – обяснил синът. “Обясни”, успя да каже накрая бащата. “Пак счупих един стол в детската градина”, започна разказа си Гоша с въздишка:
“Ти, Гоша, изобщо не приличаш на баща си! Той идва и поправя мебелите ни, а ти само ги чупиш!” “Татко, може ли да ми дадеш чук и ножовка? Ще поправя стола и ще заприличам отново на теб. При това баща ми избухна в такъв силен смях, че прозорците се разтресоха. А майка ми седна на един стол и зарови лице в ръцете си.
