Този ден се прибрах рано от работа. Чувствах се зле и се обадих, че съм болен. Това състояние след труден развод беше често срещано явление. Имаме две деца. По цял ден се измъчвам с най-лоши мисли, дори забравям да ям – затова съм в това състояние. Къщата ме посрещна с тишина.
Децата бяха на училище. Погледнах навън и заваля прекрасен сняг. Изведнъж забелязах един човек на тръбите. Веднага си помислих, че е бездомник. Но по някаква причина не исках да откъсна очи от него. Гледах и гледах и все повече и повече разпознавах в него бившия си съпруг. реклами Облякох се и изтичах навън. Отидох до тялото, докоснах го; то сякаш беше живо. Обърнах го с лице към себе си – човек! Коля дори ме разпозна, но беше твърде пиян, за да каже нещо. Завлякох го вкъщи, съблякох го и влязох в банята. Беше премръзнал.
Направих чай. Дадох му да пие. Седя тук и го чакам да се събуди. – “Давай и ми кажи. Но побързай. Децата ще дойдат скоро. – “Ще отида в болницата. Така че той те остави, за да не те нарани. Заживях с майка си в селото, напуснах работа, намерих си почасова работа в селото.
– Искаш да кажеш, че ще се примириш? – Спомняш ли си, работих дълго време и като че ли напълнях. Отидох на контролен преглед. Лекарите казаха, че болестта е нелечима. Бели дробове. Когато кандидатствах за работа, трябваше да представя удостоверения от болницата. Мислех, че сега ще ме отхвърлят. Направих медицински преглед.
Оказа се, че съм съвсем здрав – дори в армията и в космоса. Градските лекари потвърдиха, че съм здрав. Пих от радост в продължение на няколко дни. А после, като машина, се озовах тук… О, хайде, не плачи. Всичко е наред… -Вие също така казахте, че сте се разлюбили. Намерих някой друг…
