Един ден възрастната ми майка ми се обади и ми каза, че Наталка, братовчедка ми, е дошла при нея и цял ден е плакала, искайки голяма сума пари.
И майка ми дала всичките си спестявания на Наталия без никакви условия за връщане. Бях изненадана от това и попитах защо не са обсъдили условията за погасяване на дълга, особено като се има предвид възрастта на родителите ми.
По-късно разбрах, че парите са били нужни за закупуване на кола за сина на Наталия, а тя е използвала всичките си фалшиви емоции, за да измами майка ми. По онова време не ми пукаше много за изплащането на дълга, защото вярвах, че сестра ми е порядъчна, честна и справедлива.
По-късно обаче разбрах, че Наталия няма да върне дълга. Когато отидох при нея и я попитах кога ще върне парите, сестра ми ми даде само празни обещания. Сега майка ми се колебаеше, но никога нямаше да посмее да поиска директно да й върне парите.
Шест години по-късно реших да предприема действия, въпреки че не можех да съдя близки членове на семейството без доказателства.
Отидох при шефа на сестра ми, който заемаше отговорна финансова длъжност, и му разказах всичко. Интересът на ръководителя към сигурността на собствените му средства в крайна сметка доведе до това, че сестра ми върна дълга на майка ми, но без обяснение или извинение.
Въпреки че някои може да осъдят действията ми, аз го направих не само заради парите, но и заради моралната обида към моите доверчиви родители. Не можех да понасям да виждам как майка ми се колебае толкова дълго време.
