В семейството ни бяхме разделени на две групи: майка ми, баба ми и брат ми бяха против мен. Баща ми и баба ми по бащина линия бяха на моя страна. Конфликтът започна, защото не исках да дам колата си назаем на брат ми. Имах няколко причини да откажа.
Сам си купих колата, спестявах дълго време, и второ, това е моята кола и ми е нужна. Освен това брат ми е отвратителен шофьор: за две години успя да катастрофира с две коли. Брат ми е таксиметров шофьор, работата му е да кара такси. Би било правилно да се каже, че той работи, докато не разбие втората си кола. Това е единственият начин, по който той знае как да изкарва пари. Той обаче не е добър шофьор.
Аз спечелих пари, като работих усилено, спестих, взех заем. Сега колата е изцяло моя, защото изплатих предсрочно дълга към банката. Използвам колата си доста често: водя дъщеря си на лекар, ходя на работа, на пазар, накратко, където трябва.
Работя дистанционно със свободен график, но често ми се налага да ходя до офиса, за да получавам или връщам документи. Извършвам преводи. Но брат ми смята, че нямам нужда от кола, защото седя в офиса и не излизам от къщи. Майка ми е на страната на брат ми и казва, че нямам нужда от кола.
Майка ми и баба ми се обаждат всеки ден и постоянно се караме. Последния път, когато отказах на брат ми, майка ми се обади и изпадна в истерия, като каза, че съм егоист и не искам да помогна на брат си. Той загуби работата си, има малко дете и жена вкъщи.
Преди два дни ми се обади снаха ми, жената на брат ми, и ме помоли в никакъв случай да не му давам колата. Вчера брат ми дойде при мен и постави условие: или му давам колата си, или трябва да взема заем за нова за него. Аз отказах и започнахме да се караме. Той вече беше преминал границата. Защо трябва да си правя труда да се боря заради него? И какво от това, че ми е брат?
