За съжаление майката на Аня умира, когато тя е малка. Никой от роднините ѝ не иска да я осинови, дори смятат да я настанят в сиропиталище. Но се появява една далечна роднина, Вира, която казва, че ще приеме Аня. “Ти луда ли си? Ти имаш три деца. Как ще изхранваш четвъртото? Ти самата понякога гладуваш.” – Това не е голяма работа.
Но ние сме приятели. С Божията помощ ще се справим. Аня израсна като умно и послушно момиче. Беше силна, никога не се разболяваше, справяше се сама с уроците си и дори помагаше на Вера в къщата. В селото имало хора, които казвали на детето, че не е нейна собствена дъщеря, и се опитвали да й докажат, че Вера обича семейството си повече.
Но Аня не обръщаше внимание на тези думи: от собствен опит знаеше, че Вера я обича и се грижи за нея. Аня беше благодарна за нейната доброта и топлота. Скоро децата на Вера започнаха свой собствен живот и напуснаха дома на майка си. И само Аня остана в “родителската” си къща. Тя беше на четиринадесет години. Тя порасна и стана красива.
Имаше дълги, гъсти коси и сини очи като небето. Една ранна сутрин Вера и съседите ѝ отишли до реката, за да изперат дрехите си. Било студена зима и по реката имало слой лед. Те си мислеха, че ледът ще издържи тежестта им. Но нещо се случило. Чули пропукване и ледът започнал да се отдалечава, появили се пукнатини.
За съжаление майката на Аня умира, когато тя е малка. Никой от роднините ѝ не иска да я осинови, дори смятат да я настанят в сиропиталище. Но се появява една далечна роднина, Вира, която казва, че ще приеме Аня. “Ти луда ли си? Ти имаш три деца. Как ще изхранваш четвъртото? Ти самата понякога гладуваш.” – Това не е голяма работа.
Но ние сме приятели. С Божията помощ ще се справим. Аня израсна като умно и послушно момиче. Беше силна, никога не се разболяваше, справяше се сама с уроците си и дори помагаше на Вера в къщата. В селото имало хора, които казвали на детето, че не е нейна собствена дъщеря, и се опитвали да й докажат, че Вера обича семейството си повече.
Но Аня не обръщаше внимание на тези думи: от собствен опит знаеше, че Вера я обича и се грижи за нея. Аня беше благодарна за нейната доброта и топлота. Скоро децата на Вера започнаха свой собствен живот и напуснаха дома на майка си. И само Аня остана в “родителската” си къща.
Тя беше на четиринадесет години. Тя порасна и стана красива. Имаше дълги, гъсти коси и сини очи като небето. Една ранна сутрин Вера и съседите ѝ отишли до реката, за да изперат дрехите си. Било студена зима и по реката имало слой лед. Те си мислеха, че ледът ще издържи тежестта им. Но нещо се случило. Чули пропукване и ледът започнал да се отдалечава, появили се пукнатини.
