Зоя и Семьон започват да се срещат в университета. Те се обичаха много. Искаха да се оженят след университета. Но родителите на Семьон бяха против. По-точно, само майката на Семьон беше против. Според тях синът им можел да се среща с всяка, но да се ожени само за тази, която избере. Семьон веднага им казал, че това няма да се случи, и завел момичето вкъщи, за да се запознае с родителите си.
Родителите на Семьон веднага показали, че не харесват нито тази идея, нито момичето. След срещата майката на Семен отишла в общежитието, където живеела Зоя. Започнала да я дърпа за косата и да ѝ казва да остави Семен на мира. По онова време Зоя била крехко, нежно момиче. Тя не можела да се съпротивлява. След като бъдещата ѝ свекърва си тръгнала, тя се разплакала. Когато Семен дошъл при нея, тя му разказала всичко, което се било случило.
На следващия ден те отиват в службата по вписванията и се женят. Отначало живееха в къщата на леля Зоя. Тя им даваше подслон и им помагаше, доколкото можеше. Тъй като родителите на Зоя живееха далеч, те помагаха на децата само с пари. Тогава Семен и Зоя решили да отворят малък магазин. Идеята проработила добре и те отворили втори. След това отворили собствено кафене. Не общували с родителите на Семен; дори когато се родил внукът им, те не го поздравили.
След като нещата потръгнали добре, Зоя и Семен си купили апартамент в Киев. Постепенно братът и сестрата на Семен започнали да ги посещават. Връзката била установена. Често приемали гости от страна на съпруга ѝ. Затова, когато се родило детето им, за тяхна изненада родителите на Семен дошли да ги поздравят. Семен и Зоя оставили всички обиди в миналото и общували нормално с тях. Така изминаха няколко години. Един ден, когато Зоя и Семен се прибрали вкъщи, те видели най-големия си син да плаче в ъгъла.
Оказва се, че баба му го е пребила, защото не е искал да яде супата. Семен просто помолил майка си да не бие децата си. Не е казал нищо друго. Не след дълго след този разговор Зоя се прибрала рано вкъщи и намерила по-малкия си син да плаче. Тя отишла при свекърва си и я предупредила да не докосва децата ѝ никога повече. Свекървата започнала да ѝ говори обидни неща, спомнила си за миналото и искала отново да хване Зоя за косата.
И всичко това пред очите на детето. Тогава момичето хванало ръката на свекърва си и я стиснало толкова силно, че на ръката ѝ останала голяма синина. Този път свекървата не пресметнала силата си. И Зоя вече не беше същата Зоя. Затова, когато мъжете се прибрали вкъщи и видели всичко това, се зарадвали на момичето. Бащата на Семен бил много щастлив, че синът му има такава силна жена. Но свекърва му знаела, че ако още веднъж докосне внуците си или Зоя, лесно ще й счупи ръката.
