Имаме двама сина и една дъщеря. Всички те вече са създали собствени семейства. И двамата ми синове живеят в домовете на съпругите си. Неотдавна на по-големия ми син се роди дете. Съпругът ми и аз бяхме много щастливи. Отидохме в дома им в деня, в който снаха ми и внукът ми бяха изписани от болницата.
Дадохме им подаръци и дори пари. Но снаха ми и нейната майка изобщо не се зарадваха да ни видят. Между другото, те живееха с родителите на снаха ми. Останахме при тях около час, но те дори не ни предложиха кафе.
Булката дори не взе меката играчка, която ѝ подарих. Но нали връщат подарък обратно? Ако снаха ми беше такава от самото начало, нямаше да се учудя. Преди си говорехме, обаждахме се един на друг, имахме много добри отношения.
След раждането на детето тя напълно промени отношението си към нас. Синът ми не може да каже нищо, защото живее в тяхната къща. Със съпруга ми се върнахме объркани. След това няколко пъти се обаждах на снаха ми и я убеждавах да ни дойде на гости, но тя не се съгласи. Наскоро научих от сина ми, че тя не кърми бебето. Съжалявам за внучката си за това.
Но не мога да й кажа нищо. Семейството и приятелите ми питат как е внукът ми, а аз не знам какво да кажа. Срам ме е да призная, че съм виждала внука си само веднъж. Предложих на сина си да се срещнем с него поне за една разходка.
Но синът ми отговори, че е още много малък, а когато порасне малко, тогава ще излезем на разходка заедно. Взех апартамента на майка ми. Отначало мислех да подаря апартамента и да го разделя поравно с децата си. Тогава съпругът ми каза, че това не е необходимо. Той реши да го ремонтира и да го даде под наем. Съпругът ми казва, че нямаме бъдеще с такива синове. Трябва сами да мислим за старините си. Съгласна съм със съпруга си.
