Нина Фьодоровна живее сама от дълго време. Родителите ѝ умират, когато тя навършва тридесет години. Оттогава тя не може да се примири със самотата си и постоянно се моли на Бог за семейство и щастие. Но това не се получило за нея.
На хоризонта не се появяваха ухажори. Нина е много общителна жена и за да се занимава, печела вкусотии и угощавала съседите си. Имала само един братовчед, който живеел в столицата. Те имали много топли отношения, въпреки че рядко се виждали.
Въпреки това си изпращали пощенски картички на всички празници. Това трогнало Нина до дъното на душата ѝ. Това беше малък жест на внимание, но много мил за една самотна жена. Преди шест месеца в тяхното село изпратиха на стаж един възпитаник на педагогически институт.
Първоначално Инна била настанена при Нина. Ръководителят на селото я помолил да настани момичето, докато приключи ремонтът на съседната къща. Нина с удоволствие се съгласява. През времето, когато Инна живее при нея, те стават много добри приятелки. Инна беше много мило момиче. Инна беше в добро настроение. Къщата ѝ най-накрая беше ремонтирана, тя подреждаше нещата и я правеше уютна. -Сега сме съседи! Хубав квартал, нали?
– Жената беше на работа. Те подреждали кухнята, когато изведнъж забелязали човешка фигура зад прозореца. Жените се спогледали изненадано. На верандата стоеше жена с едно момче. Сестрата на Нина беше дошла да остане при нея за лятото, но не сама. Тя беше довела сина си със себе си. Когато ги видя, Нина се затича да ги прегърне, а в очите ѝ напираха сълзи.
Още при първата им среща между Нина и Роман прехвърча искра. Те започват да прекарват много време заедно. После ваканцията на Роман свършва и той е принуден да се върне. Наблюдавайки момичето, Нина ясно виждаше, че то е влюбено в него. Роман също не беше безразличен към нея. Те си кореспондираха през цялото време, след като той замина. А по време на следващата си ваканция той дойде, за да я вземе обратно при себе си.
