Първоначално със съпруга ми решихме да имаме само едно дете поради трудния характер на първото ми раждане и нестабилните ни доходи. Въпреки това бяхме решени да дадем на дъщеря си най-доброто, включително качествено образование и дом в престижен квартал.
Усилията ни обаче като че ли не успяха да възпитат у нея благодарност… Дъщеря ни, Оля, участваше в многобройни дейности от ранна възраст, занимаваше се със спорт и изкуство, но никога не е била най-добрата в класа си.
С порастването си тя искаше да учи в престижен университет, като отхвърли предложения от нас бюджетен вариант и настояваше, че поради липсата на общежитие ще трябва да й наемем апартамент. След като завърши, Оля се местеше от една работа на друга, обвиняваше неадекватните шефове и се опитваше да намери “работата на мечтите си”, но изпитваше финансови затруднения.
За да подкрепя Оля, продължих да ѝ помагам с пари, въпреки възраженията на съпруга ми. Той смяташе, че ако й угажда, това само ще я направи още по-зависима.
Оля спокойно вземаше пари назаем от мен, като обещаваше да ми ги върне, но никога не го правеше, което в крайна сметка се отрази на плановете ни, като например пътуване до Турция, което трябваше да отменим. В резултат на това, когато поисках от Оля да върне дълга, тя ни обвини, че сме безсърдечни и че парите ѝ трябват повече, и си тръгна. Въпреки че по-късно се помирихме, въпросът с парите остана нерешен и сега се разкъсвам между нуждата да върна парите и страха да не навредя още повече на връзката ни.
