Не планирах да се прибирам вкъщи по време на празниците, за да не харча излишно пари, но синът и дъщеря ми толкова настояваха, че аз се съгласих. И така, вчера се прибрах вкъщи – и все още не мога да се успокоя: сълзи се стичат по бузите ми.
Получих такава изненада… В продължение на пет години работих в Италия, спестявайки пари, за да си купя къща. С децата ми живеехме с майка ми в един апартамент в столицата, но когато тя почина, трябваше да продадем къщата и да разделим парите между тримата: все още имам брат и сестра.
С получените средства успяхме да си купим къща в едно село далеч от града, но все още трябваше да изкарваме пари, за да си купим нов апартамент.
През тези пет години се върнах у дома само два пъти. Работех усилено и спестявах всяка стотинка за децата си. Когато се прибрах, децата ми ме заведоха в апартамента на най-голямата ми дъщеря в столицата.
Не обърнах голямо внимание на апартамента, защото беше под наем, и просто се радвах да видя децата си. По време на вечерята обаче синът ми сложи ключовете в чинията пред мен. Не разбрах какво се случва, но дъщеря ми обясни, че апартаментът не е под наем: той е мой.Бях озадачена, защото апартаментът вече беше обзаведен, а аз определено не бях изпратила достатъчно пари за двустаен в столицата.
Тогава синът ми обясни, че шефът му наскоро е решил да се откаже от апартамента си и когато е чул за желанието на семейството им, веднага е предложил да го купи от него. Децата внесоха спестяванията си и разделиха липсващото наполовина.
Не можех да спра да плача: аз им изпращах пари за рождени дни и празници, а те спестяваха до последната стотинка, за да мога да се върна от Италия възможно най-скоро и да заживея спокойно в родината си… Думите не могат да изразят колко много ги обичам. И колко се гордея с тях…
