Когато зет ми разбра, че нямам никакво намерение да прехвърля апартамента на дъщеря си, той почти се разплака. Тогава разбрах за хитрия му планВ един момент отношенията ми с дъщеря ми се влошиха драстично. Това беше по нейна вина, или по-скоро по моя апартамент.
Факт е, че дъщеря ми и съпругът ѝ живеят в апартамент, който ѝ подарих. Според документите апартаментът принадлежи на мен, а съпругът на дъщеря ми не го харесва. Когато бях млада, страдах не само заради липсата на собствено жилище. Майка ми има непоносим характер. Броях дните, в които ще се изнеса от дома ѝ.
С пот и сълзи се сдобих със собствено жилище. От собствен опит знам колко труден е този въпрос. Исках най-доброто за дъщеря си и затова реших да ѝ осигуря минимална отправна точка. Дълго време спестявах за апартамента на дъщеря ми и накрая успях да купя двустаен апартамент.
Преместих се там и дадох двустайната си стая на дъщеря ми. Сега съпругът на дъщеря ми прави скандали за апартамента от нищо. По някаква причина той е убеден, че този апартамент вече не трябва да е мой според документите. Зет ми е втълпил нещо в главата на дъщеря ми, като е казал, че могат да дадат моя апартамент и с парите да си купят тристаен апартамент и свой собствен.
По интернет, разбира се, но какво толкова? Аз знам накъде духа вятърът… Зет ми няма нищо – от думата “нищо”. Когато всичко върви според плановете му за апартамента, а след това той и дъщеря му се разведат, той ще се отърве с половината си къща, защото за три години от живота си не е инвестирал нищо в семейството!
Зет ми казва, че ако не възнамерявам да помогна на семейството им, т.е. не искам да се откажа от апартамента си, то това е сериозен показател, че не обичам нито него, нито дъщеря си.
Дъщеря ми мисли по същия начин. По-точно, тя мисли като мъж. Не знам откъде се е сдобила с такава сляпа глупост. Изглеждаше интелигентно момиче… Но зет ми не ми хареса от самото начало.
Но си помислих, че това е нормална майчина реакция, и не казах нищо на дъщеря си. Едва сега дъщеря ми се обиди на мен. Казва, че по принцип не искам да виждам доброто в мъжа ѝ, но, разбира се, в него няма такова.
