Преди шест години майка ми се омъжи за втори път. Тя се разведе с баща ми, когато бях на седемнайсет години. Той отиде при семейството си на юг, а майка ми остана в същия апартамент. Не бях изненадана от развода им, защото винаги съм виждала, че не са подходящи един за друг. Баща ми е спокоен и кротък, а майка ми е човек с характер, който не всеки може да издържи да бъде до нея. Вече бях възрастна, така че не се налагаше да обяснявам нищо. Общувах нормално и с майка ми, и с баща ми. Най-често, разбира се, с майка ми, защото живеем в един и същи град.
Но вече не живеехме заедно, просто общувахме. Отначало живеех в общежитието на университета, а на двадесетия ми рожден ден баща ми направи царски подарък – купи ми едностаен апартамент. Майка ми се занимаваше активно с личния си живот и повече не ме притесняваше. Аз направих същото за нея. Затова пък разбрах, че се е събрала с един мъж, когато са били на път да узаконят връзката си.
Това беше изборът на майка ми, но аз не харесах този човек веднага. Темпераментът на майка ми не е дарба, а там е още по-лошо. Но майка ми беше замръзнала и го гледаше така, сякаш е нещо голямо и незимно. Е, нека си го вземе, щом му харесва.
Младоженците живееха на територията на майка ми. Новият ѝ съпруг беше бездомник, бившата му жена също го пусна, а след развода той не отиде никъде. Преди да заживее с майка ми, той наел стая в общежитие. “Представяш ли си, той ремонтира стария си апартамент, купил е всички мебели, а тя се отнася така с него!” – ми каза майка ми през сълзи. Аз отново замълчах.
Винаги казваше нещо за отглеждането на децата, макар че не биваше да се мотае на кравата, той беше баща на годината. Но по-често идвахме, когато той беше на работа. А той работеше три дни в седмицата, някъде на дежурство в някакъв обект.
Когато не беше вкъщи, дори оставяхме внука ни при майка му за една нощ. Неотдавна със съпруга ми бяхме поканени на сватба от стари приятели. Събитието се провеждаше извън града, така че беше планирано да останем да пренощуваме.
Щеше да е проблематично да вземем детето с нас, то все още е твърде малко, за да понася безпроблемно такива дълги пътувания и събития. Попитах майка ми дали може да седне с внука си за два дни. Тя провери датите, попита съпруга си какъв е графикът му и каза, че може. Съпругът ѝ заминаваше за един ден, а преди да пристигне, майка ми щеше да заведе сина си при нас и да ни чака там. Всичко вървеше перфектно, ние си тръгнахме с чиста съвест. Но решихме да не оставаме да пренощуваме.
Атмосферата не беше приятна. Решихме да се приберем вкъщи, за което забравих да предупредя майка ми. Когато пристигнахме при нея, ме очакваше нещо невероятно. Отключихме вратата с ключа си и останахме зашеметени. Синът ми спеше на креватче в коридора.
Майка ми има тристаен апартамент, а детето не спеше на легло, а на старо креватче в коридора без светлина, въпреки че помолих майка ми да е близо до него, защото можеше да се събуди през нощта. Майка ми и съпругът ѝ са в киното и гледат филм. Влизам с глупав въпрос на лицето си. И знаете ли какво: господинът имаше такава корона на главата си, че започна да ми се сърди, че съм дошла в дома му без предупреждение.
В дома му? Имаше само чифт протекли чехли и мухлясало мазило, а подът на апартамента му по закон беше мой. Казах му го, а също така го предупредих, че ако на сина ми дадат легло в коридора, аз ще направя същото и утре ще инициирам размяна на апартаменти, за да получа своя дял. Взехме момчето с нас, то спеше и не усещаше нищо.
На следващия ден разговарях с майка му и тя пееше като славей. Каза, че не са възнамерявали да слагат детето да спи в коридора.
То просто си е играло на креватчето там и е заспало. Да! Заспало е по пижама върху възглавницата и чаршафа, които донесох, и аз веднага повярвах. Съпругът ми също се чувства неудобно от тази ситуация, но ме моли да не се вълнувам и да не развалям живота на хората, защото те вероятно са разбрали всичко. Но аз не искам да се успокоявам. Ще си взема това, което е мое, и ще ги оставя да правят каквото си искат. Какъв е поздравът, е отговорът? Или пък аз греша?
