По време на сватбата свекърва ми ни подари къщата на родителите си, която се намираше до парк и езеро в престижен район на града. Първоначално бяхме щастливи, без да подозираме скритите ѝ мотиви.
А след това, почти веднага след като се настанихме, тя започна да ни командва, да ни диктува как да се държим в двора и как да планираме градината – сякаш бяхме просто пазачи на бъдещото ѝ имение.
Съпругата ми, която се чувстваше по-силна да се противопостави на майка си, заяви, че предпочитаме ваканционна дестинация пред земеделската земя, на което тя отговори с недоверие и въпроси като какво ще ядем?
Не желаейки да бъдем изоставени в собствената си къща, аз отстоявах нашата самостоятелност, но бях отблъснат от напомнянето на свекърва ми за финансовия ни дълг към нея за къщата.
В знак на неподчинение изхвърлих градинските ѝ инструменти от имота ни, като на практика ѝ забраних да се меси в нашите дела.
Опитите ѝ да възобнови дейността си бяха спрени с монтирането на катинар на оградата ни, а сега мисля да си взема огромно куче, за да си осигуря повече уединение. Цялата тази конфронтация превърна свекърва ми в нежелано присъствие в дома ни. Важното е, че съпругата ми подкрепя решението ми.
