Марина и Анатолий, обзети от безпокойство, набързо влязоха в апартамента на родителите си. Веднага ги извикаха там. Майката на Марина, Ирина, изглеждаше крехка и отслабнала след многобройните медицински процедури. Когато седнали, родителите отправили необичайна молба – да осиновят момчето.
Смесица от емоции изпълни стаята, докато Ирина им разказваше за болезнен инцидент в миналото си, свързан със загубата на сина ѝ преди раждането – тайна, известна само на нея и съпруга ѝ Борис. Неотдавнашна среща с лечителката Баба Зина, която била известна с това, че винаги помага на хората, накарала Ирина емоционално да реши да осинови и да спаси поне едно дете от самота и сиромашия.
По стечение на обстоятелствата Мария и Анатолий, които вече имат две дъщери, обмислят осиновяване поради здравословни проблеми и желание да имат син. Те посещават сиропиталище, в което има различни деца.
Едно момче на име Коля, по-голямо и с тъжни очи, привлякло вниманието им, сякаш ги молело да го осиновят. След като изпълнили всички необходими процедури, Марина и Анатолий приели Николай в живота си. Момчето бързо се адаптирало, като установило уникална връзка с Ирина, наричайки я “мама Ира”.
Николай се превръща в лъч на надежда и любов, особено за Ирина, която вижда в него прилика с изгубения си син. Когато Ирина се сблъсква със сериозен здравословен проблем, семейството ѝ се крепи на надеждата. Но след процедурата по осиновяване настъпил чудодеен развой на събитията: Ирина оцелява след сложна медицинска процедура, която кара всички, включително и лекаря, да смятат, че е имало някаква божествена намеса.
Осиновяването на Николай изглеждало като благословия, която донесла радост, надежда и слънце на семейството, потвърждавайки тайната на това колко странно се развива понякога животът.
