С Олег се оженихме от любов. По време на връзката ни той се грижеше толкова добре за мен, че не се съмнявах, че ще бъда най-щастливата съпруга с такъв мъж. Струваше ми се, че нищо не може да разруши любовта ни.
След сватбата започнахме да живеем отделно в апартамент под наем. Родителите ми и майката на Олег останаха в селото. Всичко беше чудесно. В семейството ни цареше пълна хармония. Имахме син, Михаил. Вероятно щяхме да живеем спокойно и щастливо, ако майка му не се беше разболяла.
След това Олег настоя да я заведе при нас. -“Ан, тя е прикована на легло, съседката й се грижи за нея, трябва да я заведем при нас.
В края на краищата тя е собствената ми майка. Изобщо не исках Полина Ихоривна да живее при нас. Аз имам малко дете, не мога да се грижа за болен, прикован на легло! Нямам нито сили, нито нерви, нито желание.
А и по принцип болните хора миришат лошо. Защо трябва да го търпя? Затова веднага казах: “Имаш по-голяма сестра, нека тя да дойде и да се грижи за майка ти.”Не й ли омръзна да излиза във Франция?”
-Ан, не може, има работа там… -Ние също не можем, имаме дете и много работа! Олег помълча известно време и после каза: -Ами тогава аз сам ще отида при майка ми! Това положение на нещата не ме устройва и мен.
Не знам докога ще боледува свекърва ми. Не искам да живея без съпруга си. -Ако отидеш, трябва да знаеш, че не е задължително да се връщаш. Той все пак опакова нещата си и замина. Е, добре, че се отървах! Той направи своя избор и остави мен и сина ми.
