Люба се прибра от работа и седна да вечеря. Проверявайки телефона си за пропуснати обаждания, тя забелязва, че синът ѝ не се е обаждал този ден. Тя започна да се притеснява, защото Тарас беше обещал да се прибере у дома за Коледа, но дори не се беше обадил и вероятно нямаше да го направи.
Тази нощ Люба сънува Нова година, когато с малкия Тарас украсяват коледната елха вкъщи. В съня малкият Тарас връчи на майка си огромен пакет, но Люба нямаше време да го отвори, преди да се събуди. На следващия ден, както обикновено, Люба отишла на работа и през целия ден мислела за сина си. Тарас вече беше на 33 години и от десет години живееше в Англия. Люба го беше отгледала сама, след като съпругът ѝ се разведе с нея, когато Тарас беше само на три години и половина.
Той ги оставя без нищо, не плаща издръжка и дори взема къщата. Когато Люба се омъжила, баба ѝ подарила къща и се преместила при дъщеря си. Но съпругът ѝ не искал да живее в чужда къща, затова я продал и купил друга, като я регистрирал на свое име. Затова по време на развода дъщерята на Люба не получила нищо.
Тя се върнала при родителите си заедно с малкия си син и работила като чистачка в местното училище. Синът пораснал, отишъл да учи в столицата, а след това се преместил в Англия.
Всеки ден на път за работа Люба минавала покрай къщата, която някога притежавала със съпруга си. Но сега в нея не живеел никой, а ремонтните дейности били в разгара си. Един ден Люба среща своя роднина, която я изненадва, като ѝ казва, че вчера е видяла Тарас в града.
Люба го отхвърлила, като си помислила, че роднината се е объркала. Но се оказа, че това е истина: Тарас бил в града за няколко дни, за да си купи къща. Същата къща, която баща им беше отчуждил.
Къщата имаше и други собственици и Тарас се съгласи да я купи без проблеми за някакви пари. Той вече беше започнал да я ремонтира, като възнамеряваше да я подари на майка си за Коледа. Люба разбра за това още същата вечер, когато синът ѝ се появи на прага с документите. Това наистина беше двойна изненада.
Мамо, ти заслужаваш това – каза Тарас, докато връчваше на Люба документите за къщата. – “Искам да си щастлива! Тази Коледа наистина беше най-щастливата от всички. Тарас обеща да я посещава по-често оттук нататък, а Люба все още не можеше да повярва на успеха си.
