Моята приятелка Таня роди момиче. Раждането беше дълго и трудно и се наложи да направят цезарово сечение. Тя лежеше там цялата нарязана, кървеше, болницата все още беше под карантина – не допускаха никого. На следващия ден я накараха да ходи; започнаха да я водят да се храни. Добре, че дойдоха приятелите ми от работата и донесоха нещо вкусно. В противен случай ликьорната храна предизвиква упорит давещ рефлекс у родилката – и на външен вид, и на вкус, и на мирис.
Таня е сирак, само със съпруга си, който също е сирак, но поне има брат, който все още учи в колежа. Таня и Игор са се събрали в сиропиталището, после са завършили, оженили са се, живеят добре, и двамата имат работа, дори имат собствен апартамент.
На третия ден Таня чува познат глас да я вика по име. Някак си се изправи, държейки се за стената, и запълзя към прозореца, за да види дали Игор и брат му са там. Изглеждаха подути и смачкани. таня пита: “Какво стана?” “Нищо. Те празнуваха раждането на дъщеря си. -Добре, Таня, идва ли някой да те види? Имаш ли нещо за ядене?” – “Да, Игор, не се притеснявай, имам всичко! Дори повече, отколкото ми е необходимо. – Таня, можеш ли да ни донесеш нещо за ядене? Похарчихме всички пари за партито.
