Леся лежала в банята и гледала от телефона си какво прави съпругът ѝ по това време. От различни камери за наблюдение в различни стаи Леся наблюдавала как съпругът ѝ, 36-годишният Семен, преминава на пръсти от една стая в друга. Първо отишъл до вратата на банята и допрял ухото си до вратата. Като чул звука на водата, Семен изтичал в спалнята. Леся тихо се захили при забавната гледка на възрастен мъж, който се преструва на нинджа. В спалнята Семьон отвори гардероба на Олеся и извади от горния рафт кутията ѝ, в която тя спестяваше пари за нова кола.
Семьон извади една банкнота от кутията и я сложи в джоба си. Сгъна останалите и ги върна на мястото им с тъжно лице. Олеся беше третата съпруга на Семьон. Той беше оставил на предишните си съпруги щедри подаръци: от първата си жена беше получил апартамент, а от втората – кола. По-късно обаче Семьон продал всичко и го похарчил кой знае за какво. Семьон често се хвалел пред приятелите си с постиженията си. “Знаеш ли, никога няма да се изгубя”, казвал той.
– А жените ме обичат, което означава, че винаги ще получавам това, което искам. Всичко щеше да е наред, но след пет години брак с Олеся Семен така и не разбра, че целият ѝ апартамент е натъпкан с камери за наблюдение.
Тя работеше като инженер по видеонаблюдение. По-късно Олеся открила скривалището на съпруга си. Когато го открила, видяла на камерите къде е сложил находките си. Всъщност там имало доста пари.
Леся просто не разбираше защо му трябват толкова много пари, ако все още живееше на издръжка на жена си. Да, както може би сте се досетили, Семьон беше хитър тип, но и Леся не беше глупачка.
Една вечер на вечеря Леся каза: “Зай, искам да си купя апартамент тук. Какво мислиш?” – Аз съм за това. Какъв е този апартамент? – Четиристаен апартамент в добър квартал. Ще ти хареса, но има едно нещо: не мога да регистрирам апартамента за себе си в работата. Имаш ли нещо против да го запиша на твое име? – Не, разбира се, че не. – Трябва ми само пълномощно. Утре ще се срещна със собствениците.” – Чудесно – каза Семьон и с нетърпение очакваше новата си находка.
Седмица по-късно Семьон лежеше на дивана в новия си апартамент. Олеся му каза, че трябва да замине в командировка за една седмица. Разбира се, Семьон с удоволствие съобщи, че тя заминава за една седмица. “Учи – похвали се той на приятелите си, – сигурно ще остана с нея още една година, тя иска да си купи дача”.
Семен живя в богатство и благоденствие три дни в новия си апартамент. На четвъртия ден на вратата му се почукало. “Здравей – казал непознат мъж, – няма ли да платиш? На мен ми платиха за три дни, а ти живееш тук от четири дни.
Оказа се, че Леся не е купила апартамента, а го е наела за три дни за Семьон, между другото, със собствените си пари. Вбесен, Семьон реши да се върне в стария си апартамент, но и тук Леся имаше изненада за него: апартаментът отдавна беше отдаден под наем на нови наематели, а от Леся нямаше и следа.
Така че Семен останал без нищо. “Не се доверявай на жените след това. Никога повече в живота си! Никога! Гадни, коварни същества. Пет години живот в канала.
