Поля и Боря наскоро се бяха преместили в двуетажна тухлена къща. На някои места тя беше добра, но верандата и стълбите бяха стари. Но младата двойка спестила пари, за да я поправи. До града се стигаше за 10 минути с кола, всичко беше наблизо.
И най-важното – имали добър съсед, дядо Васил. Той живеел сам в малката си къщичка. След един проливен дъжд Боря се приготвил за работа рано сутринта. Качи се в камиона си и потегли. Паула реши да направи кратка разходка, харесваше ѝ миризмата на свежест след дъжда. Когато стигна до портата на къщата на дядо си Василий, тя го поздрави… той мълчеше. Беше странно, затова Поля извика отново – мълчание.
Тогава, разтревожена, Поля отиде зад оградата и влезе в лятната кухня. “Не мога… не мога да дишам – каза дядо Васил, едва успявайки да говори, – ще се обадя на Борис, той не е далеч, ще те закара в болницата по-бързо от линейка.
Но след дъжда връзката се изгуби. Поля си спомни, че колкото по-голяма е надморската височина, толкова по-добра е връзката. Изтича до къщата им, започна да се качва бързо по стълбите, но тогава кракът ѝ пропадна между стъпалата, не можа да се задържи и падна на пода. – Поля… чуваш ли ме? – попита Боря, като държеше главата на момичето с две ръце.
– “Да… идвах насам… къде е чичо Вася?” – Добре е. Ние сме в болницата. Веднага ви закарах и двамата там. Когато излязох от къщи, забравих шофьорската си книжка и трябваше да се върна. Главата на Поля беше превързана, но дядо Васил се чувстваше по-добре.
Прибраха се вкъщи и започнаха да оглеждат дупката вътре в стълбището. Измъкнаха една малка кутия, отвориха я и вътре имаше пари. “Това беше скривалището на бившия собственик, той криеше пари от жена си – каза дядо Вася. – Какво да правим сега с парите? На кого да ги дам?” – И двамата вече са мъртви, а и деца не е имало… можеш да ги запазиш.- “Да… идвах насам… къде е чичо Ва
ся?” – Добре е. Ние сме в болницата. Веднага ви закарах и двамата там. Когато излязох от къщи, забравих шофьорската си книжка и трябваше да се върна. Главата на Поля беше превързана, но дядо Васил се чувстваше по-добре. Прибраха се вкъщи и започнаха да оглеждат дупката вътре в стълбището. Измъкнаха една малка кутия, отвориха я и вътре имаше пари. “Това беше скривалището на бившия собственик, той криеше пари от жена си – каза дядо Вася. – Какво да правим сега с парите? На кого да ги дам?” – И двамата вече са мъртви, а и деца не е имало… можеш да ги запазиш.
