Анна се омъжва и след година им се ражда дете, живеят добре, а после съпругът ѝ си събира нещата и казва: “Грешката ни беше, че се запознахме твърде рано, съжалявам, но срещнах една жена, искам да живея с нея до края на живота си!
Той си тръгна, като не остави след себе си нищо друго освен наетия апартамент; оставаха две седмици за плащане.
Детето тогава беше на три години, но кой щеше да им даде място в детската градина, не бяха от този град, нямаше достатъчно свои, а и нямаха разрешение за пребиваване. Анна не се отпускаше, ходеше да раздава листовки, а и за сина ѝ беше добре да диша въздух; минаха две седмици и хазяйката каза, че утре е крайният срок и трябва да плати;
Анна не можеше да си го позволи. Домакинята ги изгонила и се оплакала на органите по настойничество, а синът на Анна бил отнет от нея, като на тръгване му прошепнала: “Съжалявам, сине, много те обичам, непременно ще те взема обратно, не се притеснявай: майка ти няма да те остави!
Анна прекарва нощта на улицата, спестявайки всяка стотинка; яде веднъж на два дни и успява да спести пари за билет, но решава да си купи телефон и да се обади на родителите си (чуди се защо тази мисъл не ѝ е дошла на ум по-рано);
баща ѝ отлита същия ден; Анна стои на летището и го чака; когато баща ѝ вижда Анна, е шокиран: тя е слаба, сива, дрехите ѝ са мръсни.
Бащата наел хотелска стая, но не искали да пуснат Анна в нея; бащата я уверил, че всичко е наред, и показал дъщеря си. Изпрати я до банята и сам поръча вечеря. Анна излезе от душа и веднага се нахвърли върху храната; баща ѝ я гледаше, по лицето му се търкаляха сълзи, а мозъкът му произвеждаше образи от детството.
Видя я за пръв път, мечтаеше да има дъщеря, а сега Анюта направи първата крачка, първата дума – татко. Анюта от тромаво дете се превърна в русо момиченце, после детска градина, училище, а сега и дипломиране; прекрасната му дъщеря, русата красавица, институтът и този мошеник.
“Анюта, или той, или семейството, ако тръгнеш с него, можеш да ни забравиш!” Анюта затръшна вратата. А четири години по-късно й се обаждат: “Татко, помогни ми!
И сега любимото му момиче седи там, цялото отслабнало и яде храната си, сякаш никога през живота си не е яло. Анюта разказала всичко на баща си, той се втурнал към сиропиталището, после отлетял, върнал се с всички необходими документи и взел внука си.
анюта и синът ѝ се прибрали вкъщи при баща си. но бащата много пъти летял до злополучния град, а синът на Анюта по необясним начин получил апартамент. Анюта мислеше, че е купен от баща ѝ, но че е платен от бившия ѝ. Баща ѝ го беше изплашил силно и той се съгласи на всичко.
