Когато съпругата ми започна да ражда, се качихме в колата и потеглихме към родилния дом, с който бяхме подписали договор предишния ден. Записахме се при лекар, който ни беше препоръчан от най-добрите ни приятели.
Щом Алла усети болка в гърба, грабнахме чантите, които бяхме подготвили предварително, и веднага отидохме на адреса. Очаквахме близнаци, така че притеснението ни беше двойно. По време на раждането стоях до съпругата си и я държах за ръка. Заедно посещавахме специални курсове и бяхме готови за всичко.
В крайна сметка се роди първото ни дете – момиченце. Медицинският персонал съобщи, че тя е в пълно състояние, и я претегли. След това се роди и втората дъщеря, но атмосферата в стаята изведнъж стана тиха. Детето беше с тъмна кожа. Алла припадна, а аз не знаех какво да мисля.
Сестрите ми започнаха да си шепнат една на друга. Когато Алла дойде в съзнание, тя се опита да ме успокои, че ми е била вярна. Аз не й казах нищо. След това ни преместиха в следродилното отделение, но не изпитвахме никаква радост. Между мен и съпругата ми имаше напрежение и никой от нас не искаше да повдига въпроса. Бяхме потънали в собствените си мисли. Как е възможно това да се е случило?
Нямах представа как ще обясня тази ситуация на родителите и приятелите ни. Когато всички пристигнаха и видяха “резултата”, майката на съпругата ми започна да я защитава по всички възможни начини, като каза, че е готова да направи тест с детектор на лъжата, ако аз и майка ми не вярваме във верността на Алла.
Но майка ми я прекъсна и каза: “Не се притеснявай, аз вярвам във верността на снаха си. Не в това е въпросът. Най-вероятно аз съм виновна тук. Когато бях в университета, имах връзка с едно тъмнокожо момче. Бяхме заедно за кратко и когато той се върна у дома, разбрах, че очаквам дете от него.
За моя изненада детето се роди, тоест синът ми, с бяла кожа. Нямах представа, че връзката ми с този мъж ще има такива последици в бъдеще. Всички въздъхнахме с облекчение, а аз се извиних на съпругата си, че съм се съмнявал в нея.
