Наскоро бях поканена на рожден ден и реших да купя букет за приятелката си в допълнение към основния подарък. Излизах от магазина, когато видях едно малко момче, което ме погледна с тъжни очи, после букета и след това каза:
“Леле, можеш ли да ми продадеш букета, за да го дам на майка ми, ще ти дам пари, не си мисли, че съм просяк”, каза момчето. Погледнах момчето и сърцето ми се сви, попитах го къде са родителите му, а то каза, че има само майка си и тя е в болница.
Дадох му букета, без да се замисля, пожелах на майка му да е добре, той искаше да ми даде стотинките, които стискаше толкова здраво в ръката си, но аз отказах, като му казах да купи нещо на майка си.
За мен този букет не означаваше нищо, но за това дете той е надежда, която ще помогне на майка му да се изправи на крака. Минувачите ми се смееха, ругаеха ме, казваха, че заради хора като мен бездомните деца стават нагли и им искат пари, но аз не ги съжалявах.
Веднъж, когато отивах на работа, две жени си говореха и от разговора им разбрах, че това е майката на онова момче, която вече се беше възстановила и в разговора каза, че ако има много хора като нея, светът ще бъде по-добро място.
Тези думи ме накараха да се почувствам топло и осъзнах, че чудесата наистина се случват, ако вярваш в тях. Момчето вярваше, че букетът ще спаси майка му, и й го подари с вяра в сърцето си, а майката вярваше в грижовния си син и се възстанови.
