Татко, благодаря ти, че влезе в живота ми… Пост с благодарност към всички онези мъже, които са направили това, което е направил баща ми. Майка ми ме е родила много рано. Изчислих, че по време на раждането е била на 17 години. Не познавах баща си. Майка ми не ми е разказвала за него, а и аз не се интересувах много. Защо да се интересуваш от човек, който не се интересува от теб?
Бях на 9 години, когато майка ми ме запозна със съпруга си. Бях много неохотна да го приема. Абсолютно не бях щастлива, че някой друг ще се присъедини към семейството ни. Типично дете, което не разбира всички нужди на един възрастен. По онова време майка ми беше на 26 години, а съпругът ми – на 30. Майка ми и аз се преместихме в апартамента на съпруга ми. Аз получих собствена стая. Всички заедно излизахме на разходки в парка и в кафенетата.
Разбрах, че всичко това се прави за мое добро, за да мога да се отнасям по-добре с мъжете. Но не. Мислех си, че с майка ми сме съвършено семейство и нямаме нужда от никой друг. Мама се озова в болница. Отначало я оперираха в градската болница. Седмица по-късно я изписаха, но майка ми не се чувстваше добре – температурата ѝ не спадаше и тя започна да бълнува. Чичо Саша (тогава го наричах така) започнал да звъни някъде, после качил майка ми в колата и си тръгнал.
Върна се без колата и без майка ми. Години по-късно разбрах, че майка ми е трябвало да се подложи на втора операция в частна клиника. А чичо Саша платил на клиниката с колата си, която наскоро бил купил направо от автосалона. В рамките на една седмица той се отърва от колекцията си от редки вина. Той имаше много голяма колекция. Спомням си, когато майка ми все още беше в клиниката, и я попитах къде е отишла колата, а чичо Саша ми отговори:
“Размених го за здравето на майка ти.” Тази фраза наистина се наби на очи по онова време. Все още си спомням как чичо Саша я каза. Оттогава коренно промених отношението си към него. От този момент нататък започнах да го наричам татко. Няколко години по-късно той ми помогна да вляза в университет срещу заплащане, защото не бях на ниво по отношение на оценките. Жалко, че такъв човек се появи, когато бях на 9 години… Иска ми се той да ми беше баща от самото начало…
Но знаете ли, всички тези парични въпроси не са много важни за едно дете. Спомням си как ми помагаше с домашните, как тримата играехме волейбол и как заедно направихме походна торта от крекери и кондензирано мляко. И, разбира се, специални благодарности за начина, по който общуваше с майка ми. Спомням си цялата любов, която влагаше в думите си, как милваше косата на майка ми. Беше истинско щастие. Благодаря ти, татко, че направи майка ми щастлива!
