Просто вече не знам към кого да се обърна с този проблем. Факт е, че със съпруга ми цял живот се опитваме и работим, за да осигурим на децата си достойно бъдеще. Така правят всички, не в това е въпросът, моята болка е различна. Със съпруга ми сме построили солиден четиристаен апартамент.
За щастие, или за съжаление, имахме само една дъщеря. И защо “за щастие”, просто е: не можех да се справя с две. Съпругът ми почина много рано и аз останах сама с дъщеря си. Отначало беше трудно… после стана още по-трудно, когато Инна се омъжи за Аркадий и те започнаха да живеят в нашата къща.
Най-напред децата започнаха да имат потомство… и оттам тръгна всичко. Дъщеря ми на практика никога не излизаше в отпуск по майчинство. Инна и Аркадий ме дариха с цели шест внука, а когато Инна обяви, че е бременна със седмото, реших да поговоря сериозно с нея.
Никога не бих си помислила, че ще ми се наложи да обяснявам на 34-годишната си дъщеря какво е контрацепция. Най-лошото е, че аз съм единствената, която трябва да се грижи за всички внуци. Инна и Аркадий често излизат по ресторанти и кръчми, събират се с приятели или просто си лежат вкъщи “уморени” от партитата.
Наскоро брат ми си счупи крака. Той няма семейство или други роднини, така че аз бях длъжен да отида при него. Когато мисията ми в дома на брат ми приключи, почти се разплаках, защото не исках да се прибирам у дома.
Чувствах се добре в дома му, където години по-късно си спомних колко много обичах да чета, да слушам музика и да гледам телевизионни предавания. Междувременно дъщеря ми продължаваше да ми се обажда и да ме пита кога ще се върна. Вече не знам какво да правя с доката, но не мога да живея повече с тях…
