абота при нас. Всичките ни момчета бяха настръхнали и вече мислеха как да спечелят сърцето на това момиче, за да получат добра позиция.
Тя се появи и всички се захванаха за работа. Аз също много я харесвах, но забелязах, че е малко уморена. Но пък поддръжниците ѝ намаляха, когато разбраха, че има десетгодишна дъщеря. Толкова ми хареса, че един ден реших да я поканя в парка на разходка.
Когато ме попита в каква компания ще се разхождаме, й казах да вземе дъщеря си със себе си. Отидохме на разходка в парка и аз се запознах с дъщеря ѝ. Станахме много добри приятелки. Открихме, че имаме много общи неща. Момичето очевидно се влюби в мен веднага, а и аз я обикнах.
Скоро започнахме да се срещаме официално. След това отидохме в службата по вписванията и започнахме да живеем заедно. Щастието ми не познаваше граници. Гледах я и не можех да повярвам, че тя е моя. Отношенията ми с дъщеря ѝ бяха много добри, въпреки че тя понякога се срещаше с баща си. Но изведнъж всичко се промени.
Бях диагностициран с нелечимо заболяване. Трябваше да отида в Израел, за да се лекувам. Чичото на съпругата ми ни помогна много, спестихме всичките си спестявания и заминах за Израел за лечение. Един ден дъщеря ми дойде при мен и ми донесе пари. Отначало не разбрахме откъде е взела тази сума пари.
Оказа се, че тя е организирала онлайн кампания за набиране на средства за лечението ми. Не мога да опиша какво почувствах в този момент, просто се разплаках. Винаги съм я обичала много, но не мислех, че ме обича толкова, колкото обичаше своите. Все още ни предстои дълъг и труден път, но съм сигурна, че ще се справим – всички заедно.
