Наскоро, след дългогодишно убеждаване от страна на децата ми, си купих скъпа котка. Въпреки цената си, тя нямаше никаква интелигентност и упорито отказваше да използва правилно котешката тоалетна.
Вместо да си върши работата в нея, тя се разминаваше със сантиметри, като избираше всяко друго място, различно от кофата за боклук или пелената. Изненадващо, въпреки безбройните ни опити да я научим да използва кошарата и скъпите продукти, котката смяташе, че кошарата е идеалното място за спане, а не за следване на повика на природата.
Една вечер, докато почиствах, попаднах на фрешови бонбони – онези с прахообразен център под карамелена обвивка, които децата ми обожават. И тогава ми хрумна една необичайна идея.
Поръсих бонбоните на прах около обичайното “минно поле”. Планът беше направен и чакането започна. Когато котката ни отиде да се облекчи, прахът избухна под нея и тя подскочи от изненада.
След няколко такива “експлозии” под опашката ѝ котката разбра как да използва правилно кутията за боклук. Това беше един вид успешен научен експеримент, но целта на разказа ми е, че искам да предам на всички вас една проста истина:
по-добре е да вземете котки и кучета от приюти или дори от улицата, защото никоя порода не може да замени искрената любов, която ще откриете в очите на едно обикновено дворно животно!
