Оля се радваше, че се е прибрала от работа. Сутринта всичко беше както обикновено: тя стана по-рано от всички, приготви закуска, нахрани съп
руга си и дъщеря си. След като заведе дъщеря си на училище, тя отиде на работа. Беше минал само час, когато получи обаждане от секретарката на шефа си, че шефът спешно я вика при себе си. Оля беше малко уплашена. “Изглежда, че не съм я скастрила за нищо, но тогава защо я вика?” – помисли си тя. “Олга Владимировна, седнете – каза със спокоен глас Игор Константинович, – имам важен разговор с вас, който ще определи бъдещата ви кариера. Оля объркано погледна шефа си. Умът ѝ се надпреварваше с различни мисли. Работеше във фирмата от седем години и дори когато я повишиха в ръководител на отдел, Игор Константинович не я беше извикал. “Значи иска да я уволни – помисли си тя, – въпреки че този месец отделът ѝ върши чудесна работа.” “Олга Владимировна, не се притеснявайте – каза шефът с усмивка.
– Отдавна ви наблюдавам като колега; разбира се, харесва ми начинът, по който подхождате към подчинените си. Те ви уважават, но се страхуват от вас. Освен това дават най-доброто от себе си и очакват похвала от вас. Тази стратегия и тактика наистина ми харесват. Три седмици по-късно Игор Викторович, моят заместник, подава оставка. Премества се в друг град със семейството си. Бих искал да ви предложа неговата позиция. Какво мислиш?” Оля не можа да каже и дума от шок, а само се усмихна. И преди да започне да ти предава делата си, исках да ти предложа да отидем на почивка за няколко седмици. Разбира се, отпускът ще бъде платен. Ще имаш няколко седмици да си починеш, а след седмица ще поемеш управлението. “Разбира се – каза Оля и се съгласи. Но й се искаше да скача като малко момиченце! Но беше невъзможно да го покаже.
А сега й предстоеше да се прибере у дома. По този повод тя реши да се разходи из парка и да се полюбува на природата. Напоследък беше работила много и не беше успяла да се разходи безгрижно. Разхождаше се и си мислеше къде ще отидат на почивка през лятото. Преди искаха да отидат в Турция, но сега с новата ѝ работа и заплатата ѝ можеха да отидат на островите, за които толкова много бяха чели с дъщеря си. Вкъщи нямаше никой. Съпругът ѝ беше на работа, а дъщеря ѝ Олена още не се беше прибрала от училище. Оля реши да приготви нещо специално за случая и отиде в магазина. Купила много вкусотии. Прибираше се вкъщи щастлива. На входа срещна съседката си.
Винаги гледаше семейството им със завист, а имаше за какво да завижда: щастливо семейство, живеещо в собствен апартамент, хубава кола, бавачка за дъщеря им и почивки в чужбина. Затова Оля кимна и дори се опита да запази лицето си, за да не изглежда тъжно. А после се прибра вкъщи. Когато се прибра, тя се засмя. Следобед дъщеря ѝ се прибра, Оля я нахрани с обяд и започнаха да се готвят за вечеря. Виктор беше уморен на път за дома от работа. Не, не беше работил много, но днес трябваше наистина да свърши нещо, вместо да седи и да чете новини на компютъра си. Той работеше като системен администратор в малка компания. Имаше малко компютри и те рядко се повреждаха, но днес един се повреди. А той искаше да седи и да чете ревюта за нова игрова конзола! Вече мислеше как да съобщи на Оля новината, че трябва да си купи такава конзола. Тя изкарваше добри пари.
Можеха да си я позволят. Но тя все повтаряше, че трябва да купи ново легло на дъщеря си. Но нямаше нищо страшно, той знаеше как да я убеди. След като паркира колата, той излезе и се прибра пеша вкъщи. “Единственият издържащ семейството се прибира у дома” – каза тя разтреперано. Виктор я погледна въпросително, а тя продължи: – Днес видях твоята Олка. Каза, че са я уволнили от работа. И ти не си знаел? Оля е видяла колата. Това означава, че любимият ѝ скоро ще дойде и тя ще му съобщи добрата новина. Виктор влезе и не я остави да каже нито дума. “Защо чувам новината за уволнението ти от съседката ти? Оля искаше да отрече и да каже истината, но вихърът
Виктор се усмихна: “Да, разбира се, скъпа, само че беше срамно да го чуя от съседката, а не от теб” и двамата отидоха в кухнята. Виктор седеше там и си мислеше, че въпросът за новата декодерна кутия ще трябва да почака. А новият смартфон трябваше да бъде пуснат скоро. Засега щеше да му се наложи да се сбогува с мечтата си. Оля забеляза, че съпругът ѝ е разстроен, въпреки че се опитваше да се усмихва. Но щом беше започнала играта си, трябваше да я продължи. Изминаха три дни. Оля готвеше в кухнята, переше, пишеше домашните на дъщеря си и се разхождаха в парка. Само Виктор с всеки изминал ден ставаше все по-мрачен. На вечеря той попита: “Оля, не ти ли е скучно вкъщи? Може би си търсиш работа?” “Не, не искам – отвърна Оля, – имам толкова много работа сега! Имам време да живея, не бързам. Ти работиш за нас. На следващия ден Виктор изпрати на Олга няколко връзки към един месинджър.
Когато ги отвори, тя видя, че това са обяви за свободни работни места. “Значи така е”, помисли си тя и отвърна, че непременно ще изпрати автобиографията си, и помоли Виктор да купи хранителните продукти от списъка. Сега Виктор осъзна, че започва да се ядосва. Сега трябваше сам да купи хранителните продукти!
“Оля, ако всеки ден трябва да купувам хранителни продукти за тази сума, няма да ми останат пари за бензин”, каза Виктор, без да крие гнева си. Можете да пътувате с метрото или с автобуса. Така ще спестим пари.” – Не, Оля, когато отидеш на работа, ще изкараме пари. Изпрати ли си автобиографията? – Да, изпратих, но навсякъде ме отхвърлиха. – Добре, утре
Един час по-късно мъжът пристигна и те си тръгнаха. Виктор остана в колата, а Оля влезе в административната сграда и реши просто да седне някъде. Час по-късно тя излезе. “Какво става?” – попита Виктор нервно.
“Нищо” – отвърна Оля спокойно. “Наеха друг човек, който има връзки. Виктор караше колата и едва сдържаше гнева си. Когато се прибра вкъщи и затвори вратата, започна да крещи как му е писнало да носи семейството си, как са му на гърба, как е можел да си намери работа за една седмица. Оля му подаде куфара и каза: ”
Върви. Виктор стоеше изненадан: “Кой би те искал? Безработен, и то с дете! И никакви пари няма да ти дам!” – Върви си, не ни трябват твоите пари.
Дъщеря ми и аз ще живеем прекрасно и без тях. Точно както го правехме и преди. А аз наследих апартамента на родителите си. Така че ето ти дрънкулки. Виктор се опита да изкрещи още нещо, но това беше безполезно. Той си тръгна и си представи как жена му ще му се обади на следващия ден и ще го моли да се върне.
Но това не се случи. На следващия ден Оля подаде молба за развод, а месец по-късно случайно срещна бившия си съпруг в офиса си. Той дошъл на интервю и се изненадал да види съпругата си в кабинета на заместник-ръководителя на фирмата. “Значи си напуснала!” – Както виждаш, не съм. Просто се пошегувах – отвърна Оля, смеейки се.
– А свободното място, което дойдохте да заемете, беше заето от някой друг.” – Кой? – Някой от онази опашка в коридора – посочи тя към вратата.
