– Наследих къща в селото от майка ми. Понякога ходя там”, казва Мария на приятелката си. Тази година тя решила да отиде в селото за празниците. Ритъмът на града и безкрайната суета понякога й омръзват. “Реших да отида пеша от последната автобусна спирка до къщата ми”, казва тя. Вървейки по родната пътека, Мария видяла внуците на братовчедка си да си играят с непознато момче.
Мария се спряла за няколко минути, погледнала децата и си спомнила как някога е тичала и играла с приятели като тях. Присъствието на непознато момче обаче ѝ се сторило твърде подозрително.
По-късно същия ден братовчедка ѝ дошла в дома ѝ, за да поговори с нея. “Донесе ми мляко и беше ясно, че наистина иска да сподели с някого проблемите си, а нямаше други уши, които да слушат, освен моите”, обяснява Мария.Зина, братовчедката на Мария, наскоро разбра, че тя има още един внук – Андрий, син на опечаления ѝ син Иван.
“Ако Иван или майката на кукувицата намерят момчето, то ще бъде предадено в сиропиталище”, каза Зина със сълзи на очи. След няколко минути тежко мълчание Мария изведнъж каза:
Защо не взема момчето при мен за известно време? Защо, аз имам много място, живея сама, нямам за кого да се грижа, щях да си взема котка! Той може да остане при мен, колкото искаш, докато уредиш документите…” После Мария добави: “положението не е лесно, но не можеш да се откажеш от детето!
