Антон овдовява рано. Дъщеря му е на две години, когато съпругата му умира. Първоначално мъжът започнал да пие. После осъзнал, че дъщеря му е в много по-лошо положение от него. И оттогава той ревностно изпълнява задълженията на баща.
Дъщерята пораснала, завършила училище, отишла да учи в града. И тогава забременяла от някакъв мошеник. Когато разбрал за бременността на Тоня, той избягал в неизвестна посока.
А момичето напуснало института и започнало да работи като чистачка. Когато Антон разбрал, отишъл в града и се опитал да извика дъщеря си обратно. Но тя настоява: ”
Не се меси в живота ми, махни се. И забрави за мен! Оттогава са минали седем години. Един ден добри хора ми казаха, че дъщерята е предала сина си в дом за сираци и е заминала да работи в чужбина.
Мъжът си събрал багажа и заминал за града. Намерил внука си в сиропиталището и го върнал в дома си. Колко усилия е трябвало да положи, за да си върне внука, е друга история
. Главното е, че за тяхно общо щастие той успял да върне внука си… Къщата на Антон била в непосредствена близост до гората. Миша обичаше да се разхожда в гората.
Един ден той се върна с кученце на ръце. Намерих го в гората. То е много малко, ще се изгуби само. Може ли да живее при нас?” – каза момчето. Точно тогава откъм гората се чу вълчи вой. Антон погледнал кученцето: “Това е вълчица.
Можеш да чуеш как майка му плаче. Той не може да дойде при нас.
Всяко бебе трябва да расте с майка си. Нека го оставим да отиде по-близо до гората. Майка му ще го вземе. След като прибрал момчето в къщата, старецът взел вълчето и отишъл в гората. Оставил животното там и бързо се върнал у дома. Влязъл в къщата и видял внучката си да плаче.
“Не се разстройвай, Миша. Утре ще отидем в града и ще ти купим кученце. Каквото искаш”, успокоил той внука си. “Не затова плача”, казало момченцето през сълзи.
Сам си го казал, всяко бебе трябва да расте с майка си. Но какво да кажем за мен? Защо майка ми ме изостави? Дядото нямал какво да каже на внука си. Той просто се обърна, за да не види момчето сълзите му.
