Всичко започва, когато велосипедът на сина им Миша изчезва. Инна и синът ѝ стояха на стълбището и се чудеха къде е отишъл велосипедът, когато чуха весел глас. Взехме колелото ти – каза щастливо жената, докато тя и дъщеря ѝ излизаха от асансьора, – звъннахме на вратата ти, за да поискаме разрешение.
Но никой не отвори вратата. Затова го взехме, без да питаме. Карахме един час. Аз съм Галина. Жената протегна ръка. Инна подаде ръка и се представи. Следващия път трябва да поискате разрешение – изръмжа тя объркано.
– Влезте, ще ви дам чай. Галина и дъщеря ѝ влязоха в апартамента, без да събуват обувките си. Миша се изненада, майка му щеше да се разведе с него за това… – Омъжена ли сте?” – попита безцеремонно гостенката.” – Да.” – Малко съм омъжена – засмя се Галина.” – Вика, дъще, иди да си поиграеш с момчето. Той има толкова много играчки. Тогава започнаха разговорите. Галина изсипа тонове ненужна информация за Инна, изяде три сладкиша и изпи две чаши чай. През това време дъщеря ѝ успя да счупи няколко от играчките на Миша. Когато гостите си тръгнаха, Инна въздъхна с облекчение. Нетактичността на съседката ѝ наистина я беше стреснала
– “Дръж се далеч от нея, тя не ти е приятелка”, каза съпругът ѝ вечерта, когато Инна му разказа за посещението на Халина… Ден по-късно Андрий замина в командировка. А съседката започна да идва в дома на Инна все по-често. Понякога нямаше захар, понякога сол… Отначало Инна споделяше с Халя.
Но когато тя започнала да я моли за пасатор или ютия и да ги връща в разхвърляно състояние, Инна решила да прекъсне отношенията си със съседката. Сега, когато тя идваше да поиска нещо, Инна намираше основателна причина да откаже. Или просто не отваряше вратата..
. В продължение на две седмици Халина продължаваше да идва в дома на Инна, но всеки път не ѝ позволяваше да отиде по-далеч от прага. Молбите ѝ почти винаги бяха отхвърляни. В крайна сметка Халина разбра, че не е добре дошла… Сега тя заобикаля младата съседка от осмия етаж.
