Влад и Аня са женени от осем години. Когато са се оженили, не са започнали да имат деца веднага. Те подходиха много отговорно към този въпрос. Решиха първо да спестят кръгла сума пари и едва след това да планират дете.
Не искаха да се сблъскват с финансови проблеми по време на бременността и след раждането на детето, искаха да се наслаждават на всяка минута с детето си. Влад мечтаеше за наследник, искаше да научи сина си да кара колело, да ходи с него на риболов и да го научи да се бие. Но тестът показал, че му се ражда момиче. Първоначално Влад е обезкуражен. Това тъжно състояние обаче не продължило дълго.
Няколко дни по-късно той се връща вкъщи с големи пакети и купува на дъщеря си всякакви момичешки неща – фиби, ленти за коса, шапки. Аня се засмя, защото новородените все още нямат нужда от такива неща, но се радваше, че съпругът ѝ е приел бебето и е готов да се появи.
Когато дошло време Аня да ражда, започнали контракции и съпругът ѝ я завел в родилния дом. Всичко минало добре, бебето било здраво, Аня била в добро състояние, но се случило нещо неприятно. По време на раждането акушерката няколко пъти нарекла Аня старомодна и това оставило лош вкус в устата ѝ. Изглежда, че в днешно време е нормално да се ражда на трийсет и четири години и акушерката би трябвало вече да е свикнала с това, но тя й каза това и това завърши с психологическа травма.
Изписването на Аня и дъщеря ѝ беше незабравимо. Влад свърши страхотна работа. Балони, цветя, феи, фотограф, който запечата тези моменти. Бащата взе дъщеря си на ръце и почти се разплака. Това беше дългоочакван момент за него. А Ани само си мечтаеше да се прибере у дома възможно най-скоро.
През първите шест месеца Аня успя да се превърне от великолепно и младо момиче в типична майка с небрежен кок на главата и вечно уморен поглед. Факт е, че детето спеше само в нейните ръце, съпругът ѝ не ѝ помагаше. Той само работеше, изчезвайки в офиса. Когато се прибираше вкъщи, целуваше жена си, сядаше с дъщеря си за около петнайсет минути и после просто си почиваше.
Аня многократно казва на съпруга си, че има нужда от помощ. Но Влад имал спор: “Дъщеря ти ще порасне и ще ти бъде по-лесно”.
Скоро Аня се уморила от тази ситуация. Тя реши да вика бавачка два пъти седмично за по няколко часа и да се занимава сама. През това време успявала да отиде в салона, да пазарува и да се наспи. Скоро отпускът по майчинство на Аня приключил и тя с нетърпение очаквала да се върне на работа, когато съпругът ѝ започнал да говори за второ дете. Сигурно си забравил, че съм почти на трийсет и шест години. Ако искаш, мога да родя, но ти ще си тази, която ще седи с детето в болницата!” – каза Ани.
След това Влад не проговори на жена си в продължение на месец. Тя не го помоли за това. “Ако иска, може да отиде при друга жена, която ще му роди детето. Ако го направи, аз само ще се уверя, че решението ми да нямам второ дете е било правилно”.
