Имам четири сестри, всичките от различни мъже. Майка ми се е омъжвала цели пет пъти. Първият съпруг на майка ми я напусна, когато беше бременна. След това срещнала втория си съпруг, но и с него не се получило.
Обещала си да не се среща с никой друг след това, но след по-малко от година си намерила ново гадже и родила дете от него. Майка ми се държеше много грозно с него. Когато имала връзка с третия мъж, срещнала баща ми и се влюбила в него, което, направо казано, е предателство. Тя е имала щастлив брак с баща ми, но преди 12 години той е починал, а две години по-късно тя си е намерила нов мъж.
По никакъв начин не оправдавам действията на майка ми, но те бяха най-малкото погрешни.
Така тя ни е родила, но за съжаление отново е останала сама. Разведе се и с последния си съпруг и окончателно сложи край на личния си живот. Майка ми казва, че всички приличаме на родителите си, но тя има характер, но не и аз
. Аз съм единствената, която прилича точно на баща си, и това ме кара да се чувствам много добре. Сестрите ми ми се подиграваха заради говорния ми дефект и само по-голямата ми сестра ме подкрепяше и успокояваше.
Тя ме е научила на много неща в този живот и, ако трябва да се изразя направо, именно тя ме е отгледала, а не майка ми. Когато тя се омъжи, тя ми липсваше, а другите ми сестри започнаха да ме унижават и обиждат още повече и постоянно повтаряха, че няма да постигна нищо в живота си.
Всичко се промени, когато се омъжих. Запознахме се в университета и той ми предложи брак след завършването. Сега живея доста добре и имаме заможно семейство. Сестрите ми ме помолиха да им простя; и аз им простих: по-голямата ми сестра ме научи, че не бива да се държи злоба към хората.
