“Ура, татко!” – изкрещя Саша и хвърли ръце около врата на баща си. Виктор служи като военен лекар. Като част от задълженията си, той често отсъстваше от дома и беше в дълги командировки. “Къде е мама?” – попита Виктор, като забеляза, че Татяна не е в апартамента. ”
Мама отиде до магазина и аз преди плачех, но сега рисувам и не плача. А после мама ми купува бонбони”, обясни Саша. “И Дима, баща ми, ни идва на гости, подарява ми коли и шоколади”. Тогава през вратата влезе Татяна. Беше очевидно, че тя е малко объркана. “О, Витя, очаквах те само след три дни”, извика тя. “Или пък изобщо не. Ти вече си имаш нов татко”, отговори Виктор. Татяна осъзна, че синът ѝ е казал всичко. И тогава тонът ѝ рязко се промени. ”
Да, имам друг мъж и той ме кара да се чувствам като истинска жена. А ти никога не си вкъщи, колко дълго мога да издържа? Искам да живея сега, а не по-късно.” Виктор събра нещата си в раницата. “Сам ще подам молба за развод.
Ще виждам сина си, не можеш да ми го отнемеш”, добави той. Един ден Виктор решава да вземе момчето от детската градина. Беше вече рано, шест часа, Саша стоеше мрачен до оградата, а други деца там нямаше. Недоволната учителка му казала, че това се случва всеки ден и й е омръзнало да седи с детето по-дълго от работния ден. Виктор прибра сина си. И когато момчето вече спеше в 10 вечерта, Татяна се обади. “Имаш ли сина си?” – попитала тя.
“Твърде късно е за това – отвърна Виктор. “Знаеш, че апартаментът е служебен и ни изселиха след развода, трябва да си търся друга квартира, нямам време. Нека засега остане при теб.” Виктор разбра, че Татяна няма нужда нито от него, нито от сина му. Те започнаха да живеят заедно.
Но в работата му се налагаше постоянно да търси заместник. Виктор разбра, че момчето има нужда от майка. Един ден в парка възрастна жена ги заговори. “Извинете ме, но къде е майка ви, често ви срещам тук, но без майка ви”. Виктор разказал на жената за положението си. “Знаете ли, аз съм учител, сега съм пенсионер. Имам малко свободно време.
Мога да ви дойда на гости и да ви помогна с момчето”. Виктор беше доволен от това предложение. И тогава се случва инцидент. Виктор трябвало да спаси живота на колегите си с цената на своя собствен.
След това дойде ред на операцията. Той също бил спасен, но три седмици бил почти в безсъзнание. Когато дошъл в съзнание, първото нещо, което попитал, било къде е синът му. “Не се притеснявайте, момчето е добре. Виктория Ивановна трябваше да замине, затова го доведе тук.
Нямам собствени деца. Докато ти беше болен, взех Саша да живее при мен. Той и аз се разбираме много добре
. А ти трябва да оздравееш, за да можеш сама да се грижиш за сина си.” Виктор осъзна, че съдбата му изпраща шанс. Самият той не можеше да повярва в това. Минало време, оженили се, Ирина се оказала добра съпруга и наистина обичала Саша. Е
дин ден Виктор излязъл да купи хляб в домашните си дрехи и изненадващо срещнал Тетиана. “Не се съмнявах, че ще се измъкнеш. Съпругът ми вече е полковник. Ако беше останал с мен тогава, щеше да си добър мъж”.
Виктор остана безмълвен. Синът му завършваше военната академия и той трябваше да отиде на церемонията по дипломирането. Виктор нямаше време да се преоблече в униформата си, затова реши да го направи по-късно.
И тогава, в самолета, съдбата отново го събра с Татяна. “Запознай се с бившето ми гадже – каза Тетиана на дебелия, арогантен мъж. “Не всеки може да стане полковник, на някои хора животът не им се получава” – подразни тя Виктор.
Той отново остана безмълвен. Когато самолетът се приземи, на рампата Виктор го чакаше кола с военни номера. “Другарю, генерал-полковник, колата е готова!” – докладваха момчетата
Татяна и съпругът ѝ останаха да стоят със зяпнали уста. По време на церемонията по дипломирането Виктор се гордееше със сина си. “Запознай се със Саша, това е майка ти – представи той Татяна. “Ето я и моята майка”, каза Саша и отиде при Ирина, която му размахваше букет цветя.
