Антон и Инна бяха женени от пет години. Той обичаше съпругата си, вярваше й напълно и изобщо не я ревнуваше. Живееха нормален живот, никога не страдаха. Дори когато Антон загуби работата си преди шест месеца, начинът им на живот не беше засегнат. Инна печелеше достатъчно пари.
И въпреки че съпругът ѝ се грижеше за цялата домакинска работа, Инна го упрекваше, че сам издържа семейството. “Скъпи, имаш ли нещо против, ако днес след работа отида при Марина? Отдавна не сме клюкарствали с нея”, каза Инна. Забавлявай се – усмихна се в отговор съпругът ѝ. Вечерта Игор, приятелят на Антон, се обади. Поздравления, повишиха ме!” – Радвам се за теб. Кога ще организираш “поляната”?
– Затова ти се обаждам. Свободен ли си в събота?” – “Да.” – Тогава ще ти се обадя, за да потвърдя мястото и часа. Можеш да дойдеш с Инна. Между другото, току-що я видях в центъра. Тя излезе от магазина, щастлива. Качи се в колата си и потегли. Не ме видя. Това е всичко. Довиждане. Ще се видим в събота” и Игор сложи слушалката. “В центъра? Какво е правила там? Марина живее в покрайнините. Може би си има някого?” – зачуди се Антон. Той се обади на съпругата си.
Не, тя беше с Марина. Инна се върна вкъщи след дванайсет часа. Уморена, тя си легна направо в леглото. На сутринта Антон забеляза една висулка на врата ѝ. “Подарък от почитател?” – заподозря той.
– Приготвяш невероятни закуски – каза Ина, докато сядаше на масата. – Ако можеше да изкарваш пари, щеше да струваш цяло състояние.” – Ина, и без това живеем достатъчно добре. “Нормално?!
Нормално ли е това, че влача семейството си насам-натам? Нормално ли е, че живеем в апартамента на майка ми? Ако скоро не си намериш работа, ще подам молба за развод! “Работа!” Точно това може да разруши брака ни – помисли си Антон и веднага щом жена му си тръгна, започна да я търси. Шест часа по-късно, след едно интервю, той беше нает на работа. “Мамо! Толкова добре си се справил! Получи се! Малка висулка, но какъв ефект!” Инна весело говореше по телефона.
