Вечерта след работа Стас застава пред един банкомат. Трябваше спешно да изтегли пари от картата си. Обикновено използваше само карти, но сега наближаваше ваканцията му, а приятелят му беше поканил семейството на Стас на вилата си, така че му трябваха пари в брой.
Пред банкомата имаше дълга опашка, и то заради една възрастна дама, която не можеше да разбере как да използва машината. Хората на опашката се възмутиха и си тръгнаха. А бедната старица продължавала да се бори с бутоните. Тогава Стас реши да ѝ помогне и за минута реши проблема ѝ.
Старицата му благодари и си тръгна. След това Стас се замисли. Изведнъж му стана тъжно и остана така до вечерта. Вечерта съпругата му показала нов маникюр, разказала му за впечатленията си и как с нетърпение очаква да отиде на почивка на вилата. Вече си била приготвила бански, защото там щяло да има басейн.
Но Стас имаше други идеи в главата си. Старицата от банкомата му напомни за собствената му баба на село. Дъщерята на Стас вече е на три години, а той беше в къщата на баба си, когато дъщеря му навърши една година. Минало е много време, но той само се обажда на баба си и не я посещава. Стас започва да си спомня как като дете е прекарвал всяко лято в селото.
Баба му правеше любимите му питки, но само тя правеше толкова вкусно сладко. На сутринта Стас реши, че трябва да отиде в дома на баба си. Жена му почти плачеше, защото искаше да отиде на вилата.
Но Стас беше твърд в решението си. Когато пристигнаха в селото, очите на Стас неволно се насълзиха, баба му го прегърна дълго и се разплака от щастие. Тя направи онези любими питки и научи съпругата на Стас да прави сладко. Всяка сутрин ходеха до реката. Стас дори се почувствал като дете.
Той разбра, че е взел правилното решение, и си обеща, че отсега нататък ще посещава баба си по-често.
