Луда има три деца. Най-голямото се казваше Петя, а Люда го обичаше най-много и винаги го изтъкваше сред останалите деца. Защото Петя беше най-умният. Когато започнал да ходи на училище, той вече знаел да чете и да смята.
Тогава учителите решили, че ще е по-добре да преместят момчето веднага във втори клас. Така че Петя по цял ден седял над учебниците си, решавал задачи и много учил. Другите деца не го разбирали. Вторият син на Люда се казвал Иван.
Той не обичаше да учи. Колкото и пъти да даваха за пример по-големия му брат, Иван не можеше да седи на чина, искаше да играе на топка или да тича с момчетата. И тогава се появи най-малката дъщеря, Ирочка. Тя беше тихо и спокойно момиче, стоеше си вкъщи и бродираше.
Но единственото нещо, което я ядосваше, беше, че тя и Иван трябваше да вършат цялата домакинска работа, а Петя изобщо не можеше да се докосне до домакинството. Луда казваше на децата, че Иван трябва да сече дърва, Ирочка трябва да приготви вечерята, а Петя може да си седи с книжките.
Когато децата се възмущаваха, Люда ги караше да решат уравнението. След 5 минути те оставяха учебниците си и започваха да си вършат задълженията. Всички съседи осъждат Люда, като казват, че е разглезила Петя, която не прави нищо вкъщи. Единственото, което знае да прави, е да прелиства книги.
Но на Люда не ѝ пукаше. – “Петя ще си отиде и ще ви остави, а на майка си няма да се отплати” – казваха съседите.
И Петя наистина замина за града след училище, за да учи в университет. Отначало той много пишеше на майка си за напредъка си. Но когато започнал да работи, писмата му идвали все по-рядко.
Хората се страхували да приемат това, което съседите им казвали. По това време Ирохка вече се бил оженил и се преместил в съседно село. Само Люда не харесваше зет си, той беше голям мечтател.
Винаги е искал да отвори пекарна, но само е говорил за това, без да прави нищо. Иван работеше като тракторист, изкарваше добри пари и ремонтираше къщата си. Той не бързаше да се жени.
И тогава един ден до къщата на Люда пристигнала луксозна кола. Петя слязла от нея. Майката се втурна към сина си и започна да го прегръща. Все пак той не я забравил и се върнал в родното си село.
Иван излязъл навън и завидял, че брат му има такава кола. – “Купил си хубава кола. Може да се каже, че е скъпа. Тя не е моя, сега е твоя, братко – каза Петя. Петя дал на сестра си Ирина и на мъжа ѝ пари, за да построят пекарна. И предложи на майка си да се преместят с него в града.
– “Но как да напусна къщата?” Тя казала: “Нека Иван да живее в къщата, той по-скоро ще доведе булката в къщата. А ти ще останеш с мен в града, всичко, което имам, дължа на теб, майка ми, заради теб. Съседите гледаха със завист колко щастлива е Люда, която събираше нещата си, докато най-големият ѝ син я водеше в града.
