– Мамо, ти знаеше. Какво имаш предвид, дъще? – Че Макс се среща с друга. – Знаех. Не ти казах, защото нямаше да ми повярваш. – Затова настояваше да си потърся работа? – Да. – Знаеш ли, Макс каза много лоши неща и отиде при този. Какво да правя, мамо? – Вземи се в ръце и си потърси работа. – Но Макс обеща да ни издържа. – Трябва ти работа, за да разтърсиш нещата…
– Мамо, утре започвам стаж в една стоматологична клиника. И заплатата е добра… Три месеца по-късно фигурата на Ина се нормализира, работата с хора я принуждава да се грижи за външния си вид и дрехите си. – Ина, много си се променила… – Благодаря, Макс.
Но защо си толкова уморена? – Много работя. Липсват ми децата и ти. – Нямам време да ми липсваш. Работата ми отнема много време..
– Ина, моля те, прости ми. Казах ти някои глупости. Ти си прекрасна майка и прекрасна съпруга и съжалявам, че не можах да оценя това. – Макс, нямам нищо против теб. – Обичам те, Ина. Нека се опитаме да започнем отначало…
*** Инна, Макс и децата им отново живеят като семейство. – Инна, скъпа, заради работата нямаш време да правиш нищо вкъщи. Защо не се откажеш и не започнем да живеем както преди?
Моите пари са повече от достатъчни, за да покрием всичките си разходи.Слюноотделям, като си помисля за вкуса на твоите котлети и гъбени пайове.” – Макс, не настоявай. Няма да се откажа от работата си и да се превърна отново в “безмозъчна готвачка”
. – Инна, ти си супер съпруга. Не е нужно да ми напомняш за идиотските ми думи. – Добре. Аз съм жена, която бърза да се прибере от работа. И между другото, реших да отида на шофьорска школа.
– Защо? Ти не искаше да шофираш. – А сега искаш… И синовете, и съпругът ѝ са доволни от новия имидж на Инна. Макс понякога дори ревнува. Ина няма време за всичко в къщата. Но сега тя има трима помощници – съпругът ѝ и двамата ѝ синове…
