– Ти си тяхно приемно дете, ще те изгонят, ако имаш сестра!” – избухна съседката. “Ако не ми вярваш, попитай когото и да било, всички знаят! Денис застана пред леля си Даша и я погледна в очите, които светеха с някаква гневна светлина. – Не е вярно, това са майка ми и баща ми. – Наистина, наистина, попитай ги и ще чуеш какво ще ти кажат! Момчето се обърна и побягна, а другите жени, седящи на пейката, се опитаха да вразумят жестоката Дарина: – Ти не си ли полудяла, защо казваш такова нещо на едно дете? Какво ти пука?” – Няма нужда да обиждаш моя Миша, той вчера се прибра вкъщи целият в кал и със синини! Този хулиган направи всичко възможно, не е ясно след кого е тръгнал, може би собствените му родители са били някакъв алкаш! Друга жена погледна през отворения прозорец на втория етаж и каза: – Твоят Мишка искаше да удави кученцето в една локва, но Денис го отнесе, а те се биеха в локвата, нямах време да изтичам! Той искаше да удави мутрата, но те тичат наоколо, размножили са се, не можеш да минеш покрай тях!
Ставаше все по-тъмно. От входа излезе майката на Денис, която беше бременна в деветия месец и предстоеше да роди. “Леля Даша, не си ли видяла моя Денис, не мога да мина, а и не го виждам на двора?”
Съседката я прекъсна и се прибра вкъщи. Майката на Денис седнала на една пейка близо до входа и се опитала да извика сина си още няколко пъти, но всичко било напразно. Тя набрала номера на съпруга си и в този момент усетила, че си тръгват. “Саша, Денис е изчезнал, а аз се обаждам!
Съпругът пристигнал с кола на бърза помощ и след като изпратил жена си в родилния дом, започнал да тича наоколо и да търси Денис. Той седял на брега на малка река, доста далеч от дома. Често идвал тук с баща си, за да лови риба. Именно тук, край реката, баща му го намерил. Отначало искал да му се скара, но когато забелязал състоянието на Денис, седнал до него: “Хайде, кажи ми защо правиш реката влажна?
– “Леля Даша каза, че не сте ми роднини и че ще ме изгоните, когато се роди сестра ми…” Момчето наклони глава и се разплака. “Денис, това, което каза съседката, са глупости. Ние всички сме едно семейство. Да, майка ти не те е родила, както скоро ще роди Настя, тя не можеше да има деца тогава, а ние искахме, затова те взехме от сиропиталището. Не знам защо жената, която те е родила, те е оставила там.
Но знам със сигурност, че ти си мой син. И трябва да знаеш, че нямам никой по-близък от теб и майка ти, а сега ще имам Настя. Денис се успокои малко и хвана ръката на баща си: “Наистина няма да ме оставиш?” “Никога!” “Къде е мама?” “Тя вече е в болницата, да се махаме оттук, ще й вземем нещо там.
Бащата взе сина си на ръце, нещо, което отдавна не беше правил, и тръгнаха към колата. След като предадоха пакета на болницата за бели мечки, те седнаха на една пейка в близкия парк и зачакаха.
Нощта мина като по вода и те си говореха за всичко. На Денис му беше най-интересно да чуе истории за детството на баща си и майка си, как са се запознали, а после започнаха да решават каква количка да купят за детето си.
И то точно навреме! Телефонът иззвъня, бащата включи високоговорителя и те чуха уморения, но щастлив глас на майката: “Здравей! Вече сме четирима!” – В високоговорителя прозвуча плачът на Настенка. – Намерихте ли Денис? – Да, тук сме, чакахме заедно сестра ни!
– Мамо, кога ще се прибереш?” – Денис грабна телефона. – Скоро ще отидем за количката, аз ще ходя с Настя! – Разбира се, скъпа, много скоро ще бъдеш там! Щастливият Денис прегърна баща си и задряма, мечтаейки да излезе с количката и да изплези език на съседката си.
